Игнорирате ли красотата на собственото си тяло?

Дълги години наред, в мен работеше една и съща ограничаваща програма. Тази, че физическото ми тяло не изглежда добре.

Взирах се в отражението, което огледалото показваше и винаги намирах безброй недостатъци, които да доведат до така добре познатото недооценяване, понякога до самосъжаление, а друг път до яда, за това, че съм се родил изобщо.

Като цяло човешкият ум има навика да измисля какви ли не сценарии, в които да ни въвлече. А решим ли да навлезем малко по-надълбоко в някой от тях, нещата стават страшни. Може да се стигне до дълбоки депресии, до анорексии или просто до моментът, в който спираме да комуникираме със света и хората около нас.

Единствено, защото не можем да приемем себе си. Такива каквито сме. С всичките си предимства и недостатъци.

Постоянно жужащия в главата ни, тънък глас, осъждащ както самия себе си, така и всички останали. Всяка една ситуация и всеки един човек. Познато ли ви е? Ако не, то спрете за момент и се заслушайте. Обърнете внимание на това какво се случва около вас, едновременно с което наблюдавайте мислите си…

Сега вече знаете за какво говоря. Гласът винаги е там. До момента, в който не решим, че нямаме повече нужда от него и спрем да му обръщаме внимание. За това съществуват много и различни начини. И всички те са тясно свързани със себенаблюдението. Без него просто няма как. Все пак всичко започва и свършва вътре в нас самите.

Както е казал Чарлз Суиндол „Животът е само 10% това, което се случва и 90% – как реагираме на него“. Мъдро. Аз дори бих увеличил процентите в полза на второто.

Но да се върнем към нашите физически обвивки, които толкова често определяме с какви ли не названия. Както казах малко по-рано, години наред бях много негативно настроен срещу своята. Просто защото се сравнявах с какви ли не други мъже. Филмови звезди, манекени, културисти и т.н. Списъкът е дълъг. От много ранна възраст програмираме самите себе си да правим тези толкова излишни сравнения. Без да осъзнаваме колко уникални сме всъщност.

А истината е, че това, което можем да направим е, да започнем да се грижим за телата си по възможно най-добрия начин.  Нужно е да се образоваме и да разберем в действителност от какво има нужда нашето тяло. От какви храни, от какво физическо натоварване, от какво количество сън и не на последно място, от какви методи и техники за успокояване на постоянно движещият се напред, назад във време-пространството ни ум.

Аз самият, като всеки един от вас, съм на пътя на осъзнаване на всичките тези елементи и събирането им в една цялостност, която да ми даде възможността да използвам тялото, с което съм дарен по възможно най-добрия начин. Това е процес, който вингаи ще се изменя леко във времето и в зависимост от развитието ни на всички нива, ще добавяме или изключваме отделни елементи, които вече не са ни нужни.

Старанието да правим възможно най-доброто за своето тяло всеки един ден, е един добър старт, водещ в даден момент до една трайна промяна. Тази промяна включва налагането на нови, полезни навици, които да заменят стари или изобщо липсващи такива. Не е толкова сложно, но се изисква работа. Изисква се действие и ето, че там се пречупват повечето от хората. Ако може някой друг да мине през новата диета или новата програма за физическо натоварване, то чудесно, всички биха се заели с това. Само че няма как да стане и там е уловката. Всеки сам трябва да погледне докъде е стигнал и да прецени къде иска да бъде след някакъв период от време. Как да изглежда, как да се чувства и т.н.

И може би една от най-важните стъпки в целия този преход, е да успеем да оценим това, което имаме тук и сега, в настоящия момент. Да се приемем безусловно и да посрещнем реалността такава, каквато е. И след това да действаме, за да я променим. Имате няколко излишни килограма, които не ви карат да се чувствате кой знае колко добре? Приемете това и вземете решение да ги премахнете. Но междувременно дарявайте тялото си с любов и благодарност, за това че ви служи изобщо, не го осъждайте, не бъдете сурови към себе си. Така целият процес става много по плавен и нека да го кажа направо- ненасилствен. Иначе е твърде възможно да си създадем допълнителни комплекси, които няма да доведат до нищо, освен до завъртането ни в един омагьосан кръг.

Спомням си как бях на около 15 години, когато реших, че е нужно тялото ми да изглежда по малко по-различен начин. От тогава не съм спирал да го натоварвам физически по един или друг начин, вече около 18 години. Нямам и намерение да спирам. Защо да го правя при положение, че се чувствам все по-добре? Няма логика нали? Но няма как да разберем как бихме се чувствали, докато не опитаме.

В един момент разбрах, че достатъчно дълго съм игнорирал красотата на собственото си тяло, за да продължавам да го правя. И след като започнах да го дарявам с безусловната си любов всеки един ден, то от своя страна, започна да ми се отплаща с идеално здраве и изобилна енергия.

Но нека ви попитам следното-  игнорирате ли красотата на собственото си тяло? Давате ли му това, от което се нуждае? Чувствате ли се добре в него?

Отговорете си на тези въпроси честно и ако не ви харесват някой от отговорите, то знаете какво да правите. Вие сте единствените, които могат да променят собствената си действителност.

 ***

Можете да добавете вашите собствени мисли в полето за коментари по-долу. И да споделите тази статия с приятели. Благодаря ви.

Тази статия се появи на бял свят, след посещението на един наистина вълнуващ сайт, идеята, на който до голяма степен резонира с моите възгледи- http://embodyproject.com/gallery/embody-project/