Да натиснеш бутона
Понякога всеки един от нас се събужда рано сутрин с натежала глава, уморено тяло и нежелание да стане от удобното легло. Нежелание да направи каквото и да било. Дори да отиде до тоалетната.
Какво правят повечето от нас в подобни дни? Прецакват ги напълно. Аз лично съм опропастил много такива. И нямам желание да го правя повече.
Но какво да сторим в подобна ситуация? Как да излезем от нежеланието на ума да помръдне умореното и изтощено тяло, да стане и да измие чиниите (а преди това и зъбите си) или да смени памперсите на малкото, нежно човече, усмихващо се или плачещо в кошарата наблизо? И тук въпросите могат да бъдат безбройно много. Всеки си има собствения живот и лично ежедневие, в което изживява собствената си реалност.
Как да натиснем невидимия бутон, който да ни изстреля, за да направим всичко, което е нужно, за да продължим напред? На първо място е хубаво да знаем какво има в това „напред“ за нас. Какво евентуално ни чака „там“ и какво удовлетворение и удоволствие ще ни даде следващия настоящ момент, в който ще попаднем.
Много е важно да имаме ясна идея за това. Иначе бутона просто няма откриване. Има да го търсим ли търсим…
Тази сутрин се събудих с уморено тяло и натежала глава. Не ми се ставаше. Изобщо.
Поех няколко дълбоки глътки въздух и седнах на леглото, в което бях спал малко повече от 8 часа. Отворих прозореца и направих няколкостотин бързи вдишвания, за да оксидирам добре тялото си. Болката остана, но умът ми се поуспокои. „Петимата тибетци“ след това също помогнаха. Медитацията още повече. Преразгледах наново защо съм тук и накъде съм тръгнал.
Протегнах се и натиснах бутона дълбоко вътре в себе си с ясното и чисто намерение за още един ден, изпълнен с предизвикателства, уроци и наученото от тях. Получава се все по-добре. Натискането имам предвид.
От там нататък всичко е различно. Всеки ден.
Болката не винаги изчезва.
Важното е да знаем как да продължим напред с нея.
Направим ли го, тя няма да има избор и ще се размие в потока на собствената ни същност.
Натисни бутона.
Заслужава си!
Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря ти!


Blagodaria! Mnogo mi pomogna! Mnogo pati sytrin sam se chyvstvyvala taka! Natiskame bytona I prodalgavame! Ne triabva li da se vslyshame v madrosta na tialoto I prosto da se otpysnem I izchakame priliva na energia?
Здравей, Дона. При всеки един човек е различно. Много често ума създава препятствия, които е нужно да преодолеем чрез силата на волята. Единствено връзката с вътрешното "Аз" може да даде отговор на този въпрос 🙂 Поздрави и всичко най-добро!
Вдъхновяваща статия! Може би по-често трябва да си повтаряме, че живота е хубав и да вярваме в себе си, въпреки, че не винаги е толкова лесно. И ако до всеки човек има още един, който да го подкрепя, би било по-леко.