Сериозни ли сте относно личностното си развитие

 Personal-Development-Tips-for-your-Career-Life

Много хора се опитват да убедят самите себе си, че са наистина сериозни относно личностното си развитие.

И защо казвам „опитват“?

Просто защото те не правят една много важна крачка по пътя на това развитие. Да започнат да практикуват поне една малка част от нещата, които са научили.

Аз бях един от тези хора в продължение на много години. Доста успешно саботирах сам себе си с мисли от рода на „Толкова съм незначителен“, „Не заслужавам да приема любовта и изобилието“, „Толкова съм глупав“ и т.н.

Случва ли ви се подобни идеи да се въртят и във вашите глави? Ако отговорът е да, то е време сериозно да преосмислите и преразгледате какви са основните мисли, които преминават през умовете ви всеки един ден.

Успявате ли така „успешно“ да саботирате самите себе си? Най-вероятно да. И това го казвам, тъй като ние всички го правим, без дори да осъзнаваме, че мислите ни създават нашата реалност.

От друга страна идеята, че светът около нас и хората в него командват живота ни е толкова дълбоко вкоренена в нас, че изобщо не се и опитваме да видим какво се случва на това по-дълбоко ниво на осъзнато вече съществуване.

Признавам, че не е толкова лесно да се научим да бъдем наблюдателите, които избират коя мисъл да въведат в полето на възможностите или на чистата потенциалност, както го наричаме понякога.

Но е напълно възможно.

Всичко, от което се нуждаем е тази първа крачка, свързана с това да започнем.

15-минутна концентрация или проста дихателна медитация сутрин и вечер би свършила чудесна работа. Или иначе казано да се настаним за малко в настоящия момент. В моя случай тези 15 минути трансформираха живота ми изцяло. Близо 5 години по-късно са се увеличили на 60 минути плюс определени физически упражнения заедно с тях. Ефектът, както можете да се досетите е вече още по-мащабен.

Практиката в каквато и да било сфера ни прави все по- добри в нея.

Ако искате да се научите добре да карате колело, какво правите? Карате колело по-често нали? Или искате да се научите да плувате по-добре? Същото важи и тук, плувате повече и го правите дотогава, докато не се почувствате достатъчно уверени да излезете в открито море .

И тук ще споделя една малка тайна с вас, която вече може би някой от вас са осъзнали.

Личностното израстване е един безкраен процес. Ние никога не спираме да се учим от живота по един или по друг начин.

Всичко зависи от това, до колко сте сериозни относно вашето собствено развитие…

 

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. Iana каза:

    Аз си признавам, че не съм сериозна. Не защото съм несериозен човек, а защото личностното развитие не започва със планове и не свършва със сериозност. То идва от само себе си и отива натам накъдето ние имаме нужда то да отиде съзнателно или не. Аз приемам живота с умивка и с усмивка се отправям накъдето ми видят очите .
    Това че ставаш по-добър с практиката е вярно но само донякъде. Трябва да имаш предразположеност към някой сфери в живота за да станеш добър специалист.
    Ако не ти се отдават логиката и логичното мислене колкото и да практикуваш, добър математик няма да станеш. Ако не ти идва от вътре да твориш и създаваш, художник или поет няма да сатанеш. Така е и с личностното развитие. То си идва от само себе си, неканено, нечакано , но завладяващо. Някои могат да го развият други не могат. И в това няма нищо лошо. Всички сме на различно ниво на личностно развитие. Хубавото е всеки на свойто си ниво да достигне своя си максимум.
    Всеки човек поел по пътя на собсвеното си развитие знае колко е хубаво чуството на свобода, спокойствие и удовлетвореност. Нека вървим всеки по своя си път с вярата и познанието, че живота е хубав и ние го заслужаваме! 🙂

    • Georgi Zhekov каза:

      Всеки един човек може да се развие, в която област пожелае, Яна. Би било лекомислено да смятаме, че ти, аз или някои друг сме нещо повече от останалите, и че ние можем да се развиваме и усъвършенстваме, а те не. Истината е, че максимум на развитието няма. Той съществува единствено, ако повярваме в него. Затова и границите на възможното и невъзможното винаги ще продължат да съществуват на първо място в нас самите, в нашите умове, а от там ще бъдат и материализирани във физическия свят, който ни заобикаля. Поздрави и всичко най- добро! 🙂