Първи стъпки към здравето

Не мисля, че някога ще забравя първата си опитност, свързана с прочистването на основните органи в тялото ми. Няма как, тя промени живота ми завинаги.

Беше топъл, летен ден, във вечно будния Лас Вегас, когато за първи път реших, че е нужно да направя нещо положително, свързано с тялото ми. Да престана за няколко дни да го снабдявам с алкохол, китайска храна и тук таме някоя друга печена ядка и да му дам възможност да си почине и прочисти.

И така започна моето първо изчистване на черния дроб. Един процес, който веднъж започнат, води до уникални резултати. И това лично според мен при всеки един човек, без изключение.

Трите дни на ябълки и вода бяха първият труден етап в благородното начинание, което бях предприел. Стомахът ми къркореше и подаваше сигнали към мозъка ми, че иска да бъде захранен с поредната порция пиле с ориз или някой от пържените му, китайски разновидности.

И не ме разбирайте погрешно, сигурен съм, че ако и сега вкуся от същото това пиле, със сигурност ще ми е много, много вкусно, но какво ще се случи с тялото ми, по-добре дори да не си представям.

Важно е да разберем, че вкусовите ни рецептори ни водят през по-голямата част от живота ни. А не винаги това, което е вкусно, е полезно за нашите тела. Дори напротив, в повечето случаи не е. Но как да разберем кое е подходящо за нас и кое не е? Като експериментираме. Като опитаме различни видове храни, които на първо място сме се убедили, че съдържат максимален брой полезни вещества в себе си.

По-голямата част от хората, обаче, не си позволяват да направят това. И аз също съм бил един от тях и то за един достатъчно дълъг период от време. И се радвам, че е било така, защото сега нямаше да мога да пиша тези думи и да споделям опитността, която съм придобил с годините на експерименти и различен вид опити, свързани с това кое е най-добро за моето тяло.

И ще ви кажа още от сега, универсален подход за нас хората по отношение на храненето като цяло няма. Или ако има, той трябва да започне от най-ранна детска възраст, за да може един млад човек да бъде наистина здрав, когато достигне зрялост на физическото си тяло. Последното е рядко срещано явление.

До такава степен сме се потопили в едно общество, по-голямата част, от което няма и представа какво означава да си здрав, че волно или неволно, предаваме една и съща информация и на децата, които идват след нас.

До кога така? Кога ще се замислим, за това, че голяма част от нещата, които сме свикнали да правим автоматично, вече не ни служат? В случая това е как се храним и как се грижим за телата си. Тъй като ще го кажа за пореден път, други в този живот няма да получим. Това поне е сигурно 🙂

Но да се върнем на ябълките и трите дни с вода.

Изтърпях ги. Изглежда, че тялото ми до такава степен се беше задръстило, че здравия разум за пръв път надделя над лакомията ми. Да, винаги съм обичал да си хапвам и то в големи количества. И сега го правя от време на време, но вместо пилето с пържен ориз или картофи, настанявам в стомаха си пресен зеленчук или плод. И след час вече ми е леко и приятно.

Вие какво си хапвате най-често? Не ми отговаряйте, не е нужно, просто се замислете дали след това ви става леко или тежко. Ако е първото, чудесно, но ако е второто, значи не сте се замислили с какво „дарявате“ физическата си обвивка. Нищо, аз съм го правил стотици пъти, докато не разбрах, че има и друг начин. Как? По трудния път на осъзнаването, разбира се, с болести, ниски нива на енергия и раздразнение. Последното по-скоро от това, че зная кое е вредно за мен и кое не, но въпреки това го правя. Познато ли ви е?..

Нужно е време, докато въведем новият модел. За да заработи новата програма трябва да имаме търпение и вяра. Като за всяко друго нещо. И да си позволим да опитаме, най-важната част от цялото уравнение.

Чашата със зехтин и лимоновия сок бяха може би най-неприятното нещо, което бях пил до този момент. Просто защото не знаех как точно да ги изпия. В никакъв случай не ги смесвайте, това направих аз. Следващите пъти вече знаех. Глътка зехтин, глътка лимон. И така, докато свършат или докато наистина не можете повече. Ефект така или иначе ще има.

Лежах на удобния диван рано привечер, с грейката на черния ми дроб. Заветният трети и последен ден. Мръщех се на коктейла в ръката ми и ми се повдигаше. Вече разбрахте защо. За това е важно и да имате точната информация, за това, което правите. Най-добре от някого в отлично здраве, който е минал не веднъж през процедурата. Аз нямах на кого да се опра тогава. За това и не спирам да експериментирам и да споделям опита си сега, в настоящия момент. Зная какво е да играеш „на сляпо“. Няма нужда, повярвайте ми 🙂

Вече не помня точно, колко пъти ходих до тоалетната, но зная, че си легнах в ранните часове на следващия ден. При всеки е различно. Зная само, че от мен излязоха неща, които не предполагах, че може да съществуват. И бъдете „спокойни“, и вие си имате такива, освен ако не сте се погрижили вече за това по подобен начин.

Когато отворих очи на следващия ден, имах чувството, че мога да вдигна къщата с едната си ръка. Следващата ми мисъл беше, че директно мога да се изстрелям през покрива й нагоре към синьото вегаско небе, току като Супермен. И това без да преувеличавам. Никога през живота си не бях изпитвал такава лекота и жизненост в тялото си, никога. А бях на близо 26 години, ако си спомням добре. Наглед млад, хубав и здрав мъж. Да, ама не. Мислим си, че сме здрави, защото си нямаме и идея, че има и по-добър вариант.

Три дни на ябълки, ябълков сок и вода. Две обикновени чаши със зехтин и лимонов сок. Толкова ли е сложно? Съвсем не, както все още отговарят някой от нас ходили в казармата. Аз не съм, падна ми се малко по-различна опитност. Да се науча да говоря отново, да ходя отново и да държа лъжица в ръцете си и най-важното, да зная как да я използвам 🙂 Всичко е опит. И когато можем да предадем този опит на хората около нас по възможно най-добрия и стойностен начин, то започват да се случват чудеса. Буквално.

В настоящия момент съм направил всички възможни прочиствания на тялото си, до които успях да се докосна. Някой от тях са древни като света. Резултатът е невероятен. И тук използвам точно тази дума, тъй като все още понякога не мога да повярвам как е възможно да се чувстваш толкова добре в тялото си и да имаш толкова много енергия. Да се събуждаш сутрин с едно голямо „Дааа!“, придружено с удовлетворение и радост. Но се оказа, че е напълно възможно. И сега дори ми се струва съвсем нормално. На хубавото се свиква лесно, но за да стигнеш до там са нужни усилия, време и постоянство.

Иска ми се колкото се може повече от вас да разберат за самите себе си какво е това усещане, кМоля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря!оето дори не мога да опиша достатъчно добре с думи. И същевременно с това зная, че това, което искам аз няма кой знае какво значение. Важното е какво искате вие, за самите себе си…

***

 Използвай възможността за коментар и споделяне на тази статия. Благодаря ви!

Снимки- http://www.flickr.com/photos/italintheheart/3792771452