Какво ли е да бъдеш майка?

Напоследък много често си задавам следния въпрос- „Какво ли е да бъдеш майка?“

Изглежда инстинктът за продължение на рода си казва думата.

И тъй като все още нямам собствени деца и не се очертава да имам скоро, съвсем естествено, спонтанно и с много любов се радвам на децата на моите приятели.

Но заедно с това наблюдавам внимателно.

Наблюдавам какво усилие на волята и духа се изисква, за да успееш да бъдеш истинска майка.

Майка, която да има възможността едновременно да се грижи за малкото си, беззащитно дете, а заедно с това да обръща и достатъчно внимание на мъжа до себе си, да го приема и разбира, независимо от недостатъците му.

Майка, която да се грижи за чистотата на дома, а заедно с това да намира и поне малко време за себе си.

Майка, която се буди в 3.30 сутринта, за да подаде с усмивка гърда на детето си. Въпреки че не е спала добре през нито една вечер за последните 450 дни.

Майка, която да излъчва спокойствие, оптимизъм и най-важното, да показва истинска вяра както към себе си, така и към това, което прави.

А именно да отгледа и възпита едно чисто и невинно съзнание.

Майка, която със страст прави това, което обича и следва мечтите си.

Непосилно е за моя ум да осъзнае как е възможно всичко това.

Освен ако всички майки не притежават тайната да разтеглят времето и пространството.

Но го виждам всеки ден и е факт.

Песента „It’s a man’s world“ („Това е мъжки свят“) нещо не ми се връзва с това, което виждат очите ми.

Може би защото повечето майки на този свят знаят, че това всъщност не е така.

И чакат търпеливо и ние мъжете да го осъзнаем в даден момент.

Не зная.

Продължавам да наблюдавам…