За отворените връзки и изкуството да обичаш
В последния си пост засегнах бегло темата за отворените връзки.
Нека да се впуснем малко по-надълбоко и да разберем какво всъщност представляват те и защо повечето хора ги отхвърлят така яростно.
На първо мястото, защото в тези хора е на лице един определен страх. Страх, да не би човекът до тях да реши да изследва по-дълбоките кътчета вътре в себе си и да вземе инициативата към получаването на различни опитности с други мъже или жени.
Този страх е толкова дълбоко вкоренен, че не позволява изобщо да се замислим, за това каква би могла да бъде една отворена връзка. Дори и не смеем да насочим вниманието си към нещо подобно. Но страхът е не толкова в това какво ще направи другия човек, страхът стои в основата на това, че ние самите ще се почувстваме недостойни, недооценени и пренебрегнати. Изоставени и незначителни.
Огледайте се наоколо и вижте колко несигурни са хората. Несигурни в самите себе си. Погледнете сега вътре във вас и си отговорете честно дали сте един от тях. Зная че е трудно и боли, бил съм там. И понякога старите програми и блокажи все още се опитват да влязат в действие. Но вече зная за тях и единствено им се усмихвам, наблюдавайки ги как изчезват.
За да можеш да имаш отворена връзка, на първо място е нужно да си се научил да обичаш себе си. Но не по добре познатия егоистичен начин, а с онова друго значение на любовта, което ти е дало възможност да разбереш, че човека срещу теб и ти сте едно цяло.
Тогава не би могъл да ограничиш когото и да било, защото това би означавало да ограничиш себе си.
Всеки човек на тази земя принадлежи единствено и само на самия себе си. Толкова ли е сложно за разбиране?
Хората не са вещи, не са коли или скъпи пръстени, които да използваме или да приберем лакомо в джобовете си. Те са съзнателни същества, които са поели по пътя на собственото си развитие.
Те имат своите нужди, своите желания и своите мечти. И ако голяма част от тях съвпадат с нашите, то прекрасно, бихме могли да споделим частичка от времето си едни с други. До тогава, докато се чувстваме свободни. Свободни заедно.
Толкова години се опитвах да открия кое ме възпрепятства да бъда себе си и да мога да опозная жените по този уникален начин. Да им дам пълната свобода да бъдат себе си. Отговорът е един. Не бях намерил своята собствена свобода. Не бях открил себе си.
Не е лесно да минеш по този път, признавам, но това, което те очаква отвъд блокажите на собствения ти ум е нещо неописуемо. Нещо, което думите са слаби да опишат. Защото този вид свобода отива отвъд смешните концепции на егото, с което си свикнал толкова добре да се отъждествяваш.
И тогава всъщност започваш да живееш истински. Свободен и неограничен от каквото и да било. Защото вече знаеш, че ти си единственият, който е отговорен за поставянето на всичките тези граници.
И всички хора около теб започват да усещат това. Неусетно виждаш как на лицата им изгрява усмивка, когато те срещнат. Защото дълбоко вътре в тях знаят, че им даваш пълната свобода да бъдат себе си. Усещат, че не си поредния човек, който ще ги пъхне в добре познат модел на подражание. Усещат собствената си свобода и започват да осъзнават собствената си сила. Прекрасно е.
И единствено след като си дал тази свобода, би могъл да се свържеш отворено с един човек. Открито и спонтанно. Необвързващо, но въпреки това истински и пълноценно.
Зная, че е трудно да се осъзнае в първия момент, много време е минало в един и същ развален модел. В една и съща ограничаваща среда. Среда, в която дори не знаем, че сме попаднали, тъй като не си позволяваме да я забележим.
Моделите са много и този е само един от тях. За да ги разрушим и заменим с такива, които да ни направят свободни, са нужни време, търпение и вяра. И това са само няколко неща, с които да започнем.
Толкова години минаха, в които мислех, че съм достигнал до сърцевината на наложените малоценности. И до някъде бях прав. Стигнах до тях и продължавам да разплитам пъзела, нарисуван от собствената ми измислена някога самоличност.
И това неограничено чувство за свобода и независимост става все по-силно и по-силно. И освобождава и другите около мен…
Пожелавам на всеки един от вас да изпита тази свобода. Независимо дали това ще бъде с човека, с който сте обвързани с клетва или годежен пръстен или с някой напълно непознат. Независимо дали ще трае миг или два…
***
Използвайте възможността за коментар и споделяне на тази статия. Благодаря ви!
Истинската любов е свобода. Напълно споделям думите на автора и му благодаря за чудесното споделяне. Дай Боже повече обичащи хора!
И аз ти благодаря, Нели 🙂 Поздрави и прекрасен ден! 🙂
haresva mi i iskam da nau4a pove4e
Единственият начин е чрез личния опит и откритата комуникация, Кремена. И колкото повече навлизаш в този тип общуване, толкова по- хубав и свободен става целият ти живот. Поздрави и много светлина и сродни, разбиращи хора по пътя ти 🙂
Kak se vpisvat detsata v edna otvorena vryzka?
Здравей, Гале. Все още нямам деца и не мога да споделя опитност в това отношение. Бих се радвал, ако някой, който има такава я сподели, за да могат и останалите хора да получат ценна обратна връзка. Благодаря ти за въпроса и ти пожелавам хубав ден.
И аз се канех да задам въпрос за децата в ситуация на отворени връзки, но видях, че вече е поставен…
Значи не съм единствената луда.
Ако позволите,ще споделя аз за децата. Децата са плод на любов и ако единият от партньорите започне да се чувства подтиснат или по друга причина изгуби любовта към другия,започва да се държи с децата като част от своя партньор. Например ако сте жена и мъжът ви започне да ви пренебрегва,най-вероятно,ще започне да пренебрегва и децата ви,защото само мъж,който обича жената до себе си,се грижи за децата и (независимо дали са негови или не са). За това колкото повече свобода давате на мъжа до себе си,толкова по-лесно му е да открие,че няма друга жена като вас. Но свободата трябва да идва с любов,това е притегателна комбинация.
Аз също мислех,че мъжете искат все нови и нови връзки,но открих,че дори най-изкусните донжуани биха се спряли до една жена ако тя им дава свобода,любов и секс. Другото си е хамалогия-все трябва да гонят,да свалят жените,за тях е изморително,а и повечето имат крехко его,което не искат да жертват непрекъснато за единия секс…
И с децата е така,не можете да очаквате цял живот да бъдат "ваши",още с излизането им на бял свят,те вече не са ваши…те са личности.
Благодаря за споделянето, Дими 🙂 Всичко най-добро! 🙂