Агресията и Духовния път
Ще се опитам да го обясня простичко.
Хората, които ядат животни, нямат агресия към тях, докато тези, които не ядат имат агресия към почти целият свят, който яде. Получава се това, за което говори Лазарев. Хората, които искат да бъдат духовни, но не са готови, вместо да развиват любов в душата си, развиват агресия. Но агресията спрямо хората е кармично по-тежка, особено ако е към големи групи хора. Тогава човек е много по- грешен от един нормален грешник, защото той е готов да унищожи почти цялото човечество, което не се вписва в неговият мироглед.
По същият начин, един престъпник ще направи престъпление за пари и ще прояви агресия към един или няколко човека, докато един религиозен ще е готов да избие голяма част от човечеството, защото не са праведни според него. Това вече е огромна агресия.
Ако изживееш това, което си, наистина ще проникнеш в същината на този свят и ще проумееш, че всичко си е на мястото. Давайки телата си, животните постигат еволюция и минават напред. Духовният път е същият, налага се да загубиш не само тялото си, но егото си, желанията, всичко за което можеш да се сетиш.
Агресията е вътре в нас и тя вечно търси да се проектира някъде. Агресията към месоядните и вероятно други „грешни“ помага на човек да я държи насочена навън. Но идва момент, в който се насочва към него самия… и може да го помете. Рано или късно това нещо ще се случи, такива са принципите на духовният път и е добре човек да бъде подготвен.
Агресията се появява като механизъм на нашата собствена еволюция. Всеки път, когато поставим нещо по- високо от любовта(която е Бог), се появява агресия. Добруването на хората, идеалите и пр. са категории от човешко или духовно естество, но всички те са възможни за осъществяване, ако любовта е най- отгоре, инак се опитваме да подменим Божественото с човешки ценности. И тук стигаме до въпроса, какво е любовта? Като оставим човешките измерения, сиреч чувството, любовта е – приемане. Едно голямо и безкрайно приемане…
Автор: Димо Димов
Снимка: Деница Дабижева
Източник: Здрав Живот
"…докато тези, които не ядат имат агресия към почти целият свят, който яде.". Не ям месо и морски продукти, и нямам лоши чувства към хората, които ядат. Смятам, че света би бил много по-добро място, ако никой не яде месо и убиствата на животни за спорт са прекратени, но това не ме прави агресивен. Вашето мнение, изразено в тази статия, може да се приеме като подклаждане на агресия между месоядните и вегетарианците. Не вярвам, че аз съм изключение, а повечето хора са такива, каквито ги изкарвате. Напротив, смятам, че описаните от вас хора са изключенията. Желая ви всичко добро.
Смисълът на текста е в това дали сме готови, ставайки вегетарианци и занимавайки се с различни духовни практики, или упражняваме насилие върху себе си, задоволявайки егото, че сме нещо повече от останалия свят. И другият ключов момент е ПРИЕМАНЕТО. Хората сме на различно ниво на развитие и няма как да искаме еднаквост и осъзнаване от всички. Това не ни прави добри или лоши. Всеки дава най-доброто от себе си, на което е способен в този момент.
Но никой не знае, че храната кореспондира всъщност, но това е много дълга тема .
Толкова "простичко" е обяснено от автора, че ми напомня за добрите стари йезуитски похвати, с които бялото се обявява за черно и накрая се пращат вегетарианците на кладата, хихихи