Джонатан Ливингстън Чайката

За първи път се докоснах до творчеството на Ричард Бах преди около 17 години. Образът на Джонатан Ливингстън ме закова на леглото в една обикновена стая в 22 блок на студентските общежития в София, чиито номер вече не помня.  Всъщност съм изненадан, че изобщо помня блока (ако човекът, който ми даде книгата чете това, то нека ме поправи, ако бъркам, моля 🙂 )

Ясно си спомням, че животът на Чайката ме обзе за миг и се разрастна в мен като бурен огън, който ме държа в стихията си… почти цял ден. Или поне така съм си мислел тогава. Един 18- годишен хлапак, все още нямащ никаква съзнателна идея накъде отива. Без цел и посока. Хлапак, на който тепърва му предстои да се срещне с действителността.

Преди няколко дни разбрах, че прочетеното е било в мен винаги и по някакъв тайнствен начин ми е помагало да преминавам през тежките уроци на Живота.

И така до момента, в който разбрах какво всъщност е споделил Бах чрез образа на Джонатан. Бях разтърсен.

И не мисли, че ще ти кажа до какъв извод стигнах. Оставям тази радост на теб самия. Но пък съм решил да споделя емоциите си.

Плаках.

Като малко дете.

От щастие.

Едно дълбоко разбиране за истинската ми същност ме повдигна от дивана, където бях седнал, и ме блъсна обратно долу в собствената ми „черупка“, за да ми припомни отново и затвърди защо съм тук.

Усмихвах се.

И продължавам да го правя.

Тук и сега.

Повтаряйки си следното:

„Значи няма никакви граници, а, Джонатан?“.

 ♥♥♥

Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря ти!

Книгата „Джонатан Ливингстън Чайката“ е издадена в България от ИК „Кибеа“.