Не минаха и три седмици, преди съвсем естествено да премина отново на „сурово“. Някой от вас може би ще зададат въпроса „Защо?“ и аз ще отговоря съвсем конкретно- Защото така се чувствам много по-добре 🙂 Ако и вие решите да направите определена промяна в живота си, вероятността да се почувствате по-добре, също е твърде голяма 😉

За пореден път тялото ми сподели обратната си връзка с мен, която беше повече от положителна. Ставането в 5:00 часа сутринта стана радостна част от ежедневието ми, а не досадна и измъчваща процедура (докато като си хапвах готвено, това беше доста по-трудно). Сега отварям очи преди да се е включила алармата на телефона ми, настроена да пуска една от любимите ми мелодии. Изчаквам с усмивка на лицето да се включи и я слушам около минута, две, преди да стана от леглото и да поема към банята, за да наплискам лицето си с приятна, студена вода.

От там нататък започва и сутрешната практика, която след около час и половина приключва със сядането ми пред компютъра, вече зареден с едно сериозно количество енергия. И няма как да е иначе, при положение, че съм раздвижил по един чудесен и доста лесен начин почти всички части от тялото си, а отделно и на първо място, съм успокоил ума си и съм го настроил да работи на определена честота, на която да привлича изобилие от прекрасни синхроничности, чудесни хора и много нови прозрения и вдъхновение (тази статия е пример за последното 🙂 )

Горещата чаша с вода, последвана с още една такава, но този път с един изстискан лимон в нея, е идеален вариант за сутрешно прочистване и допълнително алкализиране на тялото. Билковият чай с шепа годжи бери и лъжичка мед (която слагаме след като чаят е поизстинал, за да запазим ценните ензими) е идеален заместител на много ранната закуска, за която копнее стомахът по това време на деня. От там нататък идва време за труд и творчество 🙂

Защо сурово?

Но достатъчно за моя старт на деня. Важно е да разберем какво се случва в телата ни, когато заменим готвената храна със сурова. На първо място си набавяме всички необходими ензими, от които има нужда нашето тяло, за да може да произвежда нови клетки, да обработва цялостно и пълноценно храната и да саморегулира всичките процеси в себе си. Това разбира се се случва, когато приемаме храни богати на ензими, а именно различни видове кълнове. Зная, че много от хората не харесват идеята да се хранят с покълнало жито (примерно), но пък зная, че има и много такива, които го правят с удоволствие. В момента аз самия съм един от вторите, което обаче не винаги е било така. Осъзнах колко важни за тялото ми са ензимите след години на експерименти, физически тренировки и самонаблюдение. И съвсем естествено, след като видях какъв е резултатът от това да приемам правилното „гориво“, за да се движи моето тяло и да бъде силно и здраво, преминах с удоволствие, а не насила към начина, по който се храня в момента.

И не ме разбирайте погрешно, сигурен съм, че можем да бъдем в чудесно здраве и когато хапваме и готвена храна ( поне 50 на 50 % със суровата), просто аз се чувствам идеално, когато не го правя толкова често 🙂 И въпреки всичко, ако утре ми се прияде неудържимо една сочна пица от близката пицария, ще отида и ще си хапна с наслаждение 🙂 Да си поставяме ограничения също не е вариант, особено, когато не сме подготвени ментално за тях. Това по-скоро може да доведе до раздразнителност и допълнителен дисбаланс в системата съзнание-ум-тяло.

За това и за пореден път ще спомена, че най-важното при една такава смяна на режима на хранене, е да знаете на първо място защо го правите, какво целите и от коя част от миналото си сте готови да се откажете, за да приемете едно съвършено ново здраве в съществуването си. След това идва и моментът с експериментирането, за да установите кой е точния начин за вас самите, за да го сторите. Дали ще бъде вегетарианство, веганство или суровоядство, това ще се разбере, когато решите да опитате и да преминете за някакъв период от време на подобен тип хранене. Дали този период ще бъде седмица, две или месец, това отново решавате вие. Важното е да си позволите да опитате, за да получите небходимата опитност.

Не можете да замените собствения опит с нечий друг

Все още понякога ме изумява фактът, как много от хората авоматично отхвърлят някакъв нов и различен начин, за да подобрят здравословното си състояние, без изобщо да са го опитали. Странно, но не съвсем. До такава степен сме свикнали да мислим с главите на другите хора, че сме забравили, че имаме собствени. Факт.

А няма как да разберем кое е добро или не, кое работи или не, докато не опитаме и не видим. И тук не говорим за това да скочим от 6-я етаж на близкия блок, за да проверим какво ще се случи. Резултатът от последното е повече от ясен (въпреки, че имам приятел с подобна опитност, който е жив и здрав и все още се радва на живота). В случая става въпрос да направите един контролиран експеримент с ясната идея и мисъл, че във всеки един момент, ако не ви хареса, можете да се върнете обратно към добре познатите ви порядки и начин на хранене или съществуване като цяло. Толкова ли е сложно? Не, разбира се, просто се изисква да се направи една много важна и същевременно с това много трудна крачка- първата. А един доста мъдър човек е казал преди много години, че „Всяко дълго пътуване започва с една единствена стъпка.“ Готови ли сте да направите вашата?

Независимо какъв е отговорът, ви пожелавам да бъдете здрави, хармонични и изпълнени с любов както към себе си, така и към хората и света около вас…

***

И ако ви е харесала тази статия, то споделете я с приятели и добавете своята опитност в полето за коментари по-долу. Благодаря ви!