Притча за любовта
Имало едно време двама братя, които работели в семейната си ферма.
Единият бил по-възрастен, женен и благословен с многобройно семейство.
Другият бил по-млад, ерген, и благословен с прекрасен живот.
И двамата братя се обичали и уважавали един друг.
В края на всеки един ден, те делели по равно както произведеното от земята, така и печалбата от продаденото.
Минало се време и малкият брат си казал- “ Не е правилно, че делим по равно всичко, което придобиваме. Аз съм сам и нуждите ми са прости“. След което решил всяка една нощ, тайно да пренася по един чувал зърно в силозите на брат си.
В същата тази нощ, големият брат също мислел- „Не е правилно, че делим по равно всичко, което придобиваме. В края на краищата, аз съм женен и имам моите жена и деца, които да се грижат за мен години наред. Моят брат няма никого, който да се грижи за него, ако се наложи.“ И всяка една нощ, той също пренасял по един чувал в силозите на малкия си брат…
Това продължило с дни, месеци и дори години…
Докато в една тъмна нощ, двамата братя се сблъскали с чували в ръце и разбрали, че никога не били спирали да делят по равно всичко, което имат.
Осъзнaвайки това, и двамата оставили чувалите настрани, прегърнали се и се поздравили един друг с любов в сърцата…
Любовта е всичко…
