Лисица- клептоман краде обувки на Кръстова гора

Това не е заглавие от съботната жълта преса.

Това е сценарий, в който попаднахме в четвъртък вечерта.

Аз и моят приятел Сашо, с който спонтанно решихме да направим една обиколка на прекрасната България и нейните магически места 🙂

Пълнолунието и свежият въздух на Кръстова гора, бяха предостатъчни, за да решим, че ще си разпънем палатката, но няма да я ползваме.

За това и си постлахме пред нея и след една кратка, успкояваща ума медитация, се пъхнахме в чувалите.

Отнесох се за по-малко от минута, заспивайки със звука на тишината, който се стелеше наоколо.

Събуди ме усещането за пълния ми пикочен мехур. Температурата навън беше някъде около 6-7 градуса и изобщо не ми се излизаше от спалния чувал.

Все пак, след няколко секунди реших да се измъкна от него и протегнах ръка към обувките си и челника, които бях оставил близо до главата си.

Тях, обаче, ги нямаше.

Реших, че Сашо ги е прибрал преди да си легне и се насочих към палатката, за да ги взема.

Нямаше ги и там.

Погледнах дали има обувки до него, но и там нямаше нищо.

Беше ясно. Някой или нещо ни беше отмъкнало обувките с челниците вътре.

А часът беше 2:00 сутринта.

Събудих Сашунко, на който му трябваха няколко минути, докато осъзнае какво се случва.

И двамата се опитвахме да асимилираме кой или какво може да е отмъкнало обувките ни.

Особено ни липсваха двата челника, с които бяхме прекарали доста години и безброй интересни мигове.

Интересно е как човек може да се привърже към едно малко прожекторче, което ти е давало светлина на много и различни части по света 🙂

Докато лежахме в чувалите и минавахме през различните варианти, нещо изписка недалеч от нас и две кучеподобни същества преминаха в галоп през поляната на около 30 метра пред нас и се шмугнаха в гората.

Спогледахме се и избухнахме в смях.

Идеите за горски феи, магични същества и какво ли още не, започваха да стават все по-реални 😉

След може би час решихме, че няма какво толкова да направим и ще изчакаме сутринта и дневната светлина, за да се разходим наоколо и да потърсим мистериозно изчезналите ни обувки и челници.

В момента, в който си легнахме и започнахме да се унасяме, чухме бързи стъпки и нещо събори бутилката с вода, която бяхме оставили пред палатката.

Веднага подадохме глави навън и какво да видим?

Една добре охранена лисица беше захапала бутилката и се опитваше да я отмъкне със себе си.

Когато ни видя, пусна шишето, завъртя един кръг около палатката и се върна обратно, за да продължи с опитите да открадне водата ни.

Загадката беше разрешена.

Имахме си работа с лисица-клептоман 🙂

Доста смела при това, тъй като успяхме да й направим и няколко снимки, докато ръфаше бутилката.

След още няколко безуспешни опита, ни поогледа с любопитство, завъртя опашка и изчезна в гората.

Вече бяхме сигурни какво се е случило и спокойно се пъхнахме обратно в чувалите, знаейки, че ще намерим всичко на сутринта.

Което ни отне малко повече време, отколкото очаквахме.

Излязох от палатката около 5:30 и след сутрешната си йога и медитация, стартирах с търсенето. Вече беше достатъчно светло.

Първата обувка беше на около 20 метра от палатката ни.

Обнадежден, се пъхнах в гората и проследих лисичата пътека надолу по склона.

Без особен резултат.

Намерих една женска обувка и куп други вещи, но не и другата част от имуществото ни.

Насочих се обратно към палатката, за да събудя Сашо и се спрях втрещен, когато наближих.

И трите липсващи обувки, стояха близо до шалтето ми, на което си бях правил сутрешната практика.

Огледах се наоколо, но нямаше никой. Най-близките палатки бяха на около 200-300 метра от нас.

Този път мистерията беше разгадана по-бързо, тъй като един от мъжете, които къмпуваха там, се насочи бавно към нас и приближавайки ни, сподели, че е намерил обувките на близката поляна.

Отидохме и ние и Сашунко веднага съзря челника си, изоставен под едно дърво. Беше леко понахапан, но иначе в идеално състояние.

Моят го нямаше никъде.

Обиколихме няколко пъти околността, след което взехме решение да закусим, преди да направим още една, последна обиколка.

Наближаваше обяд, а търсенето продължаваше безрезулатно.

Вече си визуализирах как намирам челника и надавам радостен вик. Визуализацията ми, обаче, не се реализираше така, както ми се искаше.

Не и докато не успях да се откъсна от крайния резултат. А именно от привързаността ми към него.

В момента, в който взех ясното решение, че приключвам с търсенето и се насочвам към колата, минах още няколко крачки и поглеждайки надясно видях челника си. Лежеше си спокойно до един малък храст.

А и двамата със Сашо бяхме минавали покрай него вече няколко пъти…

Подобни уроци ми припомнят колко е важно да се дистанцираме от крайния резултат, мисълта за който не ни дава да се радваме истински на настоящия момент.

Но единствено така можем да продължим да се учим и развиваме.

Благодарен съм за поредната поука.

Благодарен съм на Кръстова гора и нейната чудотворна енергия, която не винаги се изразява така, както очакваме.

Но винаги ни дава това, от което имаме нужда…

И не забравяйте да си приберете обувките в палатката преди да заспите.

Освен ако не искате да си имате работа с лисица- клептоман 😉