Широко затворени очи


Широко-затворени-очи
11:30 сутринта.

Остават 30 минути до обедната почивка, в която ще задоволя донякъде неудовлетвореността от съществуването с прясната салата, която съм приготвил по-рано същия ден.

Фалшив начин да избягаш от действителността, която сам си си създал.

Да задоволиш донякъде вкусовите си рецептори и да запълниш дупката, която е зейнала дълбоко в теб.

Но тя не е в стомаха, а е по-горе, там където някога е биело едно сърце, изпълнено с мечти и копнежи за едно прекрасно бъдеще.

Сега е останала само дупката. Черна и по-тъмна от антиматерията, която учените все още не успяват да разгадят напълно.

Но ти знаеш.

Дълбоко вътре в теб си наясно как се е създала тази празнина.

Забравил си себе си.

Загубил си се.

Отдавна беше. Помниш ли?

Още бяхме малки.

И тогава нещо се случи.

Подмамени от обещанията за сигурност и удобства, напуснахме по детски, спонтанните си същности.

За да изберем цивилизацията на едно абсурдно общество и нейната съблазън.

Вратата на клетката хлопна зад гърба ни, но ние никога не чухме звука от зтварянето й. Имаше по-интересни неща, които ни вълнуваха.

Обещанията за чест и слава, ако продължаваме да бъдем послушни и безропотни.

Ако доброволно продължаваме да бъдем безлични и идентифициращи се с всички други около нас.

Но не и поглеждайки навътре в себе си, за да съзрем собствената си идентичност на създатели и творци…

Часът е 11:55 сутринта.

Салатата е приятно охладена в служебния хладилник и ни очаква.

Това ли бяха мечтите ни?…

Не мисля…

Спомням си.

Искахме да летим и да покоряваме всеки един срещнат по пътя ни връх.

При тази мисъл сърцата ни туптяха от радост.

Можем го и сега.

ЗаЕдно.

Време е.

Да си спомним кои сме.

Да отворим широко затворените си очи.

Да се събудим…

 

You may also like...

5 Responses