Шепот от отвъдното


шепот

Абсолютната тишина ме обгръща нежно в обятията си.

Рея се сред безкрайната чистота на все още несъществуващата материя на Вселената.

Чувствам всяка една невидима частичка от вечносъществуващото.

Усещането за идентичност или каквато и да била индивидуалност е почти изчезнало. Останало е единствено ясното знание, че съм част от всичко, което Е и винаги съм бил.

Няма цветове, няма чувства, няма усещания. Не и такива, с каквито сме свикнали тук, бидейки във физическите си тела. Умът е изчезнал, за да разбере това.

Не съм нито мъж, нито жена.  Аз съм чиста енергия, девствено съзнание, изплетено от светлина, която не се отразява никъде, но въпреки това е винаги там. Там, където всички се сливаме и превръщаме в едно цяло.

Неописуемо е, колкото и да се опитвам.

Понякога става поетично. Често просто е безмълвно.

Божествената тишина.

Божествената Любов и безкрайно, всепроникващо Спокойствие.

И една нежна прегръдка извън пределите на Времето и Пространството.

Зашеметяващият път наобратно.

Нов свят без спомени.

Ново Начало.

Ново Раждане.

Нов път.

Тишината.

Даряваща с Вяра, Сила, Знание и Благодат.

Превръщаща се понякога в шепот от отвъдното…

Благодаря.

 

You may also like...