Четирите темперамента и храненето


dete-se-hrani-s-carevica

Различават се четири главни темперамента: холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен темперамент. В отделните човешки същества те са смесени по множество начини, така че можем само да говорим за това, че един или друг преобладава. Когато работим върху себе си, ние внасяме в тези темпераменти хармония, ред и равновесие. Определено, в работата върху темпераментите духовните упражнения ще бъдат най-важното; въпреки това, не е маловажно и как се храним.

Ако преобладава физическият принцип, тогава това често е пречка за развитието. Но ние трябва да бъдем господари на своето физическо тяло, ако искаме да го ползваме. Ако не сме способни да използваме напълно своето физическо тяло, така че другите членове изживяват пречка, тогава възниква дисхармония между физическото тяло и другите членове. Когато работят върху себе си, меланхолиците трябва да ядат само харни, които растат близо до Слънцето, които цъфтят далеч от Земята и зреят в пълната сила на Слънцето, и това са плодовете. Точно както с духовните упражнения човек бива стоплен и осветен от духовното Слънце, така също и във физическата област втвърдяващите и сковаващи елементи в меланхоличната личност трябва да бъдат изпълнени и проникнати от силите на Слънцето, които се съдържат в плода.

Във флегматиците преобладава етерното тяло, което поддържа отделните жизнени функции в равновесие. Тук вътрешният живот създава и поддържа самия себе си, и хората предпочитат да живеят в това вътрешно удобство, така че те се чувстват изключително удобно, когато всичко в организма им е наред, и изобщо не са склонни да насочват своят вътрешен интерес навън, нито да развиват силна воля. Такива хора не трябва да приемат храна, която расте под Земята, особено храни, чието развитие често отнема две години, докато излязат на повърхността; например флегматиците не трябва да ядат кокеш (Черен корен, змийска трева). На семената на това растение им отнема твърде много време да се отворят за външните сили, и флегматиците също трябва да изработят много, преди да могат да участват активно във външния свят. Принципът на това растение само би увеличил вътрешното им чувство на удобство.

Сангвиниците, в които преобладава астралното тяло, които често биват заинтересувани от някой предмет, но скоро го оставят които бързо показват ентусиазъм за нещо, но скоро се преместват към нещо друго, трябва да избират кореноплодни зеленчуци за храна. Почти можем да кажем, че сангвиниците трябва да бъдат свързани с физическото дори чрез тяхното хранене, в противен случай тяхната вътрешна подвижност би ги отвела твърде далеч.

Ако преобладава Азът, ако Азът със своите сили е особено активен и управлява другите членове на човешката природа, тогава възниква холеричният темперамент. Преди всичко холериците трябва да избягват пикантни и възбуждащи храни; всички възбуждащи храни, силно пикантни храни са вреди.

Човек би искал да приеме, че темпераментът повече не играе роля във висшето развитие, и че храненето вече няма никакво значение. На степента на учителя това със сигурност е така, тъй като учителят повече не се нуждае от никаква твърда храна. Нито темпераментът упражнява влияние или го управлява. Но един учител би използвал темпераментите, за да бъде активен във физическия свят. Учителите биха използвали своя холеричен темперамент, когато изпълняват своите магически дела; биха оставили събитията и ситуациите на физическия свят да преминават покрай тях като сангвиници; биха се отнасяли към удоволствията на живота като флегматици, и биха размишлявали над своето духовно познание и опитности като меланхолици.

Достигането на тази степен изисква време! Ние трябва да се опитаме да приведем целия си живот в хармония със своя духовен стремеж. Трябва да живеем според своите идеали, но само за малко през деня, и да подреждаме своите дейности подходящо, да избираме своите удоволствия подходящо и дори до регулираме своето хранене. Трябва да се стремим да станем хармонични духовни същества, твърди и уверени в себе си, за да бъдем активни в живота с най-доброто от своите способности. Животът не ни дарява нищо; всичко трябва да бъде постигнато.

Тук принадлежат красивите думи на Гьоте: Само искрено желание и постоянен стремеж ще ви отведат до целта. Щастието не е просто случайност и животът ви връща само онова, което са му дали.

Рудолф Щайнер, откъс от “Събрани съчинения” 266/1.

Източник: Здрав Живот

You may also like...