Философия на „едната билка”


bilki

Петър Димков състави лечението „с една билка” – нов момент в науката за здравето и по-специално за билките и лекуването с тях. Той извлече от целия си титаничен здравен опит онези стойности и правила, които можеше да постави срещу несгодите на живота и помогне на човека и човечеството.

Лечението с една билка много често е носело характер на заклинание и като прийом е насочвало към магьосничество. Но не така е с рецептите му – 41 на брой, които ползват само по една билка, но по-продължително време и най-важното – в съответствие с конкретния нуждаещ се.

Не пренебрегваше ли точно този момент Лечителя? Та нали той бе изградил цялата си величествена философско-лечебна доктрина върху принципа на „единственото съответствие” – това между конкретна болест у конкретен болен, изискваща конкретно лечение.

И този път той оставаше верен на премъдрото си схващане. Решаваше се да „срещне” човека с една-единствена билка, като се водеше от ред важни съображения. Всяка билка по думите му е не просто тревичка, а „цяла аптека”! Човек ползва една билка за дадено заболяване, но няма представа какъв необятен спектър от влияния и въздействия осъществява тя. Казано инак, философията на единст­вената билка е философия на множественото лечебно въздействие, валидно за цялата народна медицина.

При „съприкосновение” с билката нуждаещият „възбужда” онези особености, които са важни за самия него. Не бива да се преувеличава, но не е справедливо и да се премълчи, че самото приемане на билката, планът на лечението, начинът на приготвяне на лека и пр. създават сами по себе си ритуално-тържествено-рационално отношение в лечението. А то е много по-важно, отколкото смятат някои. Народът отдавна се ползва от предимствата на тази особеност, при заболяване на някой член на семейството му правят чай или отвара от венеца с билките, брани на Еньовден. Ритуалът на приготвяне на лека, усърдието, спазването на правилата и пр. многократно усилват психическото въздействие на лечението и го облекчават несравнимо.

Лечителя смяташе, че всеки човек трябва да установи най-подходящото за себе си общуване с растителни продукти. Подразбира се, че става дума за лечебни растения, можещи да „снабдяват” организма на човека с тонизиращи и витални елементи, повечето от които и досега са неразгадани.

„Всеки има право на свой чай” – обичаше да се шегува Лечителя. Ставаше дума за лечебна напитка, с която организмът на човека се „сработва” в по-висока степен на виталност и облагоприятствано от нея развитие и активизиране на всички човешки дейности.

Димков ценеше високо билките и начина на употребата им – бе дълбоко убеден, че те имат особено въздействие върху човека. Той отиваше и по-нататък в схващанията си за това чудо: бе уверен, че те влияят не само като химически агенти, но и като нещо неизразимо по-голямо, силно, ярко – и то засяга не само тялото на човека („арената” на химичната реакция на оздравяването), а и душата, мисълта, духовния живот и всичко останало, благодарение на което се постига подобен резултат.

На този вид лечебни растения (а те според Лечителя не бяха едно или две, а десетки) се осланяше „истинската” му терапия, насочена не само към бърза, „елементарна” спасителна помощ на пострадалия, но и по-нататък, като последствие от първата терапевтична сполука, в Редица благоприятни промени „вътре” в човека (съзнанието, мисълта, Душата), които довеждат до истинско оздравяване.

По рецептите му можеше да се отгатнат очакванията, както и надеждите, с които прилагаше лечебните растения при различни заболявания. Долавяше се, че все повече го интересуват онези благотворни промени у човека, които му помагат да „влезе” в себе си, да постъпва съобразно своя опит и интелект и да усъвършенства ума си с помощта на лечебните растения. Така страданието, което връхлетява човека, се превръща в повод да му се помогне, да се променят нещата по начин, че той и в болестта да остане верен на себе си, а след нея съобразно симптомите й да се променя към все по-доброто.

„Излекуваният е не просто оздравял, а променен към добро. Премеждието на болестта е станало повод да се преустрои изцяло и да се изпълни с благодатта на нов, по-възвишен живот”, смяташе Лечителят.

Откъс от книгата “Рецептите на Петър Димков- сто години за всеки”

Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря ти!

You may also like...