По Сините скали


824x_Ola_Hovdenak_Summer1_DYNAFIT

Днес за първи път от ученическите си години насам, тичах надолу по Сините камъни с усмивка на лицето.

Без болки в коленете от многобройните травми, катастрофи и силни преживявания.

Изцяло потопен в настоящия момент и наслаждавайки се на всяка една стъпка.

Усещах всяко камъче под краката си, осъзнавах всяка една клонка, прелитаща покрай мен или одраскваща голото ми тяло, чувствах топлото слънце върху кожата си и потта стичаща се по лицето ми.

Щастие.

Пълно щастие…

От това да си все още тук и да притежаваш здраво и силно тяло.

Нещо, което много от нас пропускат и разбират и оценяват единствено, когато са на път да го загубят.

Като много други неща в този живот.

А той е толкова идеално съвършен в своята простота. Простотата на настоящето и чистото и ясно знание, че си тук, за да се наслаждаваш на всеки един момент…

Противно на всичко, което ми казваха лекарите, аз тичах и тичах и тичах… и се смеех… а сега, докато пиша тези редове сълзи от щастие се стичат по бузите ми…

Сълзи от щастие и радост…

И вярата в самия себе си и това, че всичко е възможно…

И знанието, за това, че всеки един от нас притежава невъобразима за обикновения ум сила, способна да прави чудеса…

Във всеки един момент.

Фактът, че натискам бутоните на черно-бялата клавиатура е сам по себе си едно от тях.

Преди близо пет години не знаех как да държа и използвам лъжица, прикован към едно болнично легло…

Това е минало.

Сега съм тук и сега.

По-здрав и силен от преди.

По-мъдър.

И благодарен…

Благодарете и вие за всеки един момент, който ви се поднася.

За всяка една усмивка на човека срещу вас.

За всяка една глътка въздух.

За всяка една хапка вкусна храна.

За всичко, което имате, изживявате и чувствате…

Животът, който водим е един кратък миг от едно вечно пътуване…

Насладете му се…

Сега…

Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря!

You may also like...