Спонтанно


11012009074

Днес се качих в добре познатото ми, старо и леко прашасало таванско помещение. Това от детските ми години. И намерих спомени, които до този момент не се бяха появявали в ума ми. Изглежда не съм ги търсил или не съм бил готов да ги приема, кой знае.

Видях едно старо, пластмасово куфарче, с трицифрен код на двете му панти-ключалки. Класика. И спомените нахлуха с бясна сила. Може би за по-малко от секунда през ума ми мина поток от информация, която доведе до силна емоция в областта на гръдния кош и едно последвало телефонно обаждане.

Видях баща ми, прибиращ се от работа с куфарчето в ръка. Усмихнат, въпреки тежкия ден, който е имал. Апартаментът тогава изглеждаше различно, аз също. Бях малък и не разбирах много неща. Сега може би не разбирам още повече, но пък се научих да чувствам и да следвам сърцето си. Е, не винаги, но се старая :)

Вдигнах телефона си и набрах татко. Знаех, че е на работното си място, за което беше положил хиляди часове труд, а заедно с това беше и отгледал двама сина. Не знаех какво точно ще му кажа, но бях сигурен, че думите ще се появят в ума ми в нужния момент. Беше зает и ми каза, че ще ми се обади след малко. Усмихнах се.

Пет минути по-късно телефонът ми звънна и видях усмихнатото му лице, гледащо ме от екрана на телефона. Бях се възползвал от опцията да му направя снимка, когато купих новия си умен телефон :)

Разказах му за случилото се на тавана и добавих следните думи- “Татко, може би не винаги показвам колко съм горд с това, че имам баща като теб, колко съм щастлив от факта, че мога да следвам примера, който винаги си бил за мен и колко много те обичам… Зная колко труд и усилия си вложил в това да се намираш там, където си в момента и да имаш такова прекрасно и стабилно семейство. Благодаря ти! Бъди все така себе си и продължавай да следваш мечтите си. Обичам те!” :)

Той, разбира се, ми отвърна със същото.

Много често не оценяваме най-близките до нас хора и ги приемаме за даденост, за част от пейзажа… а те всъщност са тези, които винаги са ни подкрепяли с всичките си сили, за да успеем да минем през препятствията на живота и да стигнем до настоящия момент.

Спрете за миг и се огледайте. Помислете за хората в живота ви, които наистина заслужават да чуят тези две думи- “Благодаря” и “Обичам те”. А те не са малко, сигурен съм. Вдигнете телефона си и се обадете поне на един от тях. И бъдете себе си, казвайки това, което чувствате…

11012009073

 

You may also like...