Слава Севрюкова за Христос


Христос

„Съзрях Божия син в човешкото му проявление на Земята. С туника. Ръст висок, строен. Топли кафяви очи. Кестеняви коси почти до раменете – чу-пливи и меки. Брада с леко червеникав отенък. Нежни, изящни ръце. Благородни черти. Обаятелен, пленително красив. Точната дума е магнетичен. Съзреш ли го, не можеш да откъснеш дори за миг поглед от Него. Такъв бе Иисус, понесъл мировото страдание, събрало „всичката сол на земята“…

Разгледах го внимателно – двете половини на лицето му бяха идеално симетрични. При никой смъртен не е тъй. Двете съставки на човешкия лик не са напълно еднакви. Твърди се – лявата половина се унаследява от майката, дясната – от бащата. Пренасяйки се във времето, аз виждам: лявата половина на лицето се предопределя от предходния живот. Дясната генетично се приема от сегашните родители. А лицето на Иисус бе свръхсъразмерно. Двете половини – абсолютно еднакви. Досещате се защо, нали? Защото никога преди това не е идвал в плът на Земята. Тази невероятна симетрия му придаваше неотразим чар и привлекателност. Неповторимо излъчване. Привличаше хиляди хора, в захлас заслушани в словата му. Такъв изглеждаше Божият син на земната твърд – най-красивият евреин на света!

Макар да е странстващ проповедник, никъде не съзрях да е ходил до Индия или Тибет. Освен принудителното пътуване като дете в Египет, за което говори Библията, все на еврейска земя е.”

„Силно бе въздействието на Сина Божий – целият окъпан в светлина. Аурата му имаше божествено излъчване… Видях Иисус как пише с пръчка на пясъка. Заобиколен бе от следовниците си. Гледаха го с интерес, но и с подозрение. Плахи, несигурни. Не му вярваха. Извършваше чудеса ей тъй, пред очите им. Но в сърцата си те се съмняваха. Трудно го разбираха. Говореше за Царството небесно. Пък те наивно очакваха да стане всесилен земен властелин. И усърдно се готвеха за негови наместници. Най-ревностният апостол Петър дори три пъти, в мигове на върховни изпитания, се отрече от Него. А после до края на живота горко се разкайва.

Настанал бе часът на Просветлението. Едва когато разпнаха Спасителя и мъчително издъхна на кръста, а после чудодейно възкръсна, осъзнаха – сред тях не е било човешко същество, а въплътено проявление на Всемирната душа.”

„Чуйте добре. Туй, което ще ви предам, трудно ще го приемете. Казано е: „Ще дойде отново Христос на Земята и всяко коляно ще се превие да го види… Какво си мислите, с Библията ляга, с Библията става леля ви Славка! О, как съм искала да съзра кога ще се случи това! И ми се „даде“. Но какво? Не онова, което очаквате, не. Истината е съвършено различна. Слушайте.

Божият син сега е Слово. Всемирна душа. Не се е явил някога на Земята, както се твърди, да бъде „изкупител“. Търговците, които открай време са се облагодетелствали от храма, напразно се опитват да го изкарат такъв. Нищо не изкупва, а само прозорливо поучава онези, които „имат уши, да чуят и очи, да видят“. Той по-скоро е нашият Спасител – с живот, личен пример и послания.

Не предстои повторно да се роди на Земята като човек в плът и кръв, както пак те, хитрите търговци на идеи, зад които примамливо шумят финикийски знаци, се опитват да ни заблудят. Божествен, много по-възвисен е Върховният замисъл.

С времето Божият син ще се всели във всяко разумно човешко същество. Ще се слее с него. Това постепенно ще го промени.

Христос е Новият човек. Човекът – до края на задаващата се епоха. (2 800 г) Носителят на добродетелите на Бъдещето. Ние ще отиваме в Отвъдното. Ще се връщаме. Пак ще отиваме… И все повече у нас ще се вграждат тези добродетели.

И ти ще видиш Христа в брат си, в сестра си, а те – в тебе. Как? – С добродетелта, която ще постигнеш, с цената на преодолените изпитания в не едно превъплъщение, вече няма да си онова, което си бил. Ще станеш по-фин и добър. А също и брата, сестрата…

Човекът ще е толкова Христос, колкото Христос е в него. Така съзирам Второто пришествие. Разбирате ли? А не, както се тълкува, че Спасителят щял да дойде втори път в плът и кръв при нас. Да раздава правосъдие с „огнен меч“. Отново да напътства, да проповядва. Докога? Защо? Нима две хилядолетия не взехме поуки от Великия Негов Урок? Не се ли усъвършенствахме? Мъничко поне не поумняхме ли? Казано е: „Вратата, зад която кротко ни очаква добродетелта, трудно се отваря; вратата, зад която изкусително ни тегли порокът, трудно се затваря…“

Чуйте… Не красотата, доброто у човека ще спаси света. Има ли нещо по-обаятелно на тази Земя от него?

Няма утъпкана пътека към Бога. Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, ако сме съхранили Човечността. Плодовете на доброто, което сме сторили, тогава никога не ще ни се отнемат. Никога, никога. Ни в това съществувание, ни в следващо. Но, ако пътят ни тръгва от сърцето, да не се надяваме да е равен и спокоен…”

„Къде е Той сега? И това съм се молила „да видя“, но ми се каза: „Не смей! Съставка на Бога е, част от Цялото. Златисто-сребърно бисерно сияние, излъчващо Всемирна Любов. Светлина. Всемощна, необхватна, изгаряща. И Сила. Можеш да я почувстваш, не да я видиш. Който се опита да я зърне, ще ослепее. Огромна енергия. Докосне ли се човек в плът до Нея, мигновено ще бъде изпепелен.” 

Моля сподели тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря ти!


Източник:http://slava-sevrukova.com/jesus/

You may also like...