Свободата да бъдеш себе си


dali

Наскоро имах възможността да проведа най-откровения разговор с жена, който бях имал до този момент в живота си. Или поне не си спомням да съм имал друг такъв.

И да, признавам си, че повече от 9 месеца не бях споделял интимността си. А всъщност е толкова хубаво да усетиш някого близо до себе си. На всички нива. Физически, духовно и ментално. Прекрасно е.

Бях си измислил какви ли не оправдания, за това да бъда сам със себе си и с творчеството си. Въпреки че винаги, когато пиша съм отворен и свързан с целия свят, такова е усещането. Но независимо от това. Прегръдка, целувка и усмихнати лица. Това не се забравя. Може единствено да стане още по-сладко…

И за първи път бях искрен със самия себе си, без да мисля, за това как би реагирал човека отсреща на моята безсрамна откровеност. Заявих ясно нуждата си, че в този един момент не изпитвам желание да навлизам в така наречената “нормална” връзка.

Заявих ясно, че имам желание да бъда свободен и да мога във всеки един момент да споделя любовта, енергията и опита си и с друга жена, ако го почувствам така. И че ако това звучи грешно, абсурдно и неприемливо, всичко е наред, просто няма да си загубим времето, за да се залъгваме, действайки по добре познатите ни от младежките години модели.

И какво мислите, че се случи? Жената срещу мен ме разбра. О, чудо на чудесата! Не можех да повярвам. Колко лесно би могло да бъде! Единственото, което трябва, е да заявим ясно нуждите си на човека срещу нас. Без очаквания и с ясното знание, че каквото и да отговори той, както и да реагира, то ще бъде възможно най-доброто както за него, така и за нас самите. Колко простичко. Алелуя!

Alleluia!_(3971783094)

И комуникацията започна да тече на съвсем различно ниво. Толкова спокойно и открито, както никога досега. Гласът, който постоянно нашепва “Ама какво ли ще си помисли, ако кажа това?..” изчезна. Стопи се и останахме двамата, но предимно всеки със себе си. Две души, оставили се да бъдат реални и истински, поне за малко. Докосващи телата, умовете и сърцата си…

И тогава изведнъж осъзнах, че до този един момент съм ограничавал както себе си, така и хората около мен. Като не съм заявявал ясно нуждите си. И се почувствах истински свободен, макар и с друг човек в прегръдката ми. Свободен от самия себе си и моите собствени страхове.

Тъй като защо да губя нечие ценно време, ако не мога да бъда това, което човека срещу мен очаква? Аз съм си аз. Един ученик в училището наречено живот, който обича да експериментира и изследва. Себе си на първо място. Най-дълбоките си кътчета и потайни местенца. И ако човека срещу мен също е такъв, то тогава прекрасно, ще имаме толкова много за споделяне. Ако ли не, също чудесно, ще си дал свободата на човека срещу теб да намери това, от което се нуждае той самия.

Оказа се, че това да бъдеш себе си е най-трудната задача на този свят. До такава степен сме свикнали да се отъждествяваме с останалите хора, че сме загубили своята автентичност, своите най-смели мечти и желания. И нищо чудно, че огромна част от хората са недоволни от съществуването. Как няма, когато живеят нечий чужд живот.

Do_it_yourself_Dali

Но да спреш за момент и да насочиш вниманието навътре към самия себе си е трудно, за някой непосилно дори. Толкова по-лесно е да обсъждаш някой друг. Но никога не поглеждаш себе си. А хората срещу теб са твоето огледало. Не ти се вярва, нали? Е, почакай малко и ще разбереш колко е вярно това. За всеки един от нас идва този момент. Не можем да го избегнем и да искаме. Рано или късно ни се поднася опитност, чрез която да го осъзнаем.

Колко ли по-добър би бил целия свят, ако на първо място всеки един от нас осъзнае своите собствени нужди? И това как наистина би искал да се държат околните с него и той да започне да се отнася с тях по същия начин. С любов и уважение. Простичко е нали? Да спрем забързания си бяг в непрекъснато движещия се свят и да погледнем за малко към себе си и това какво се случва вътре в нас.

Връзките с хората в живота ви ще станат по-стойностни, от когато и да било. Ако си позволите да споделите с тях от какво се нуждаете. Да извадите на бял свят истинското си Аз.

И да, някой от близките ви ще напуснат този свят, в който тепърва вие навлизате. Няма да бъдат готови да дойдат с вас, но заслужава ли си да ограничавате своя собствен дух, заради чужди страхове?

Колкото по-устремено вървите срещу собствените си, толкова по-ясно ви се дава да разберете, че това е най-добрия начин да се отърсите от тях.

И една по една ще падат фалшивите обвивки, които сте си сложили в пристъп на неосъзнатост. И тогава ще изгрее онова свободно от страхове и ограничаващи модели същество, което сте били винаги предопределени да бъдете…

4441155157_d10e8d7b21_z

 

И ако по някакъв начин думите ми са резонирали с вашето вътрешно Аз, то моля споделете мислите си по-долу. Благодаря!

You may also like...

1 Response