Роза или трън (притча)


роза или трън

 Един мъж, живеещ накрая на пустинята, засадил млад розов храст, който не цъфнал нито веднъж. Той чакал дълго няма ли най-накрая да се появят жадуваните цветове, но това не се случило. Тогава мъжът попитал храста защо не цъфти.

– Защо не цъфтя? – удивено повторил въпроса храстът. – Нима трябва да цъфтя? Погледни наоколо, никой не цъфти. Ето колко много има такива като мен, храсти камилски трън, никой от тях не цъфти.

– Но ти не си трън.

– Как да не съм трън?! Напротив, аз съм същият като тях. И аз имам бодлички, ето виж!

– Да, същият е като нас – чули се гласовете на тръните. – Защо го объркваш?

Мъжът се опитал да спори, но без резултат. Каквито и доводи да прилагал, тръните го оборвали с думите “Ние знаем по-добре какви сме и какъв е той”. И розовият храст поклащал клонките си в знак на съгласие, чудейки се защо човекът тормозел и себе си, и тях по този начин…

Мъжът се уморил да спори и си тръгнал.

– Не го слушай, приятелю! – говорели тръните. – Той иска от теб невъзможното! Ти си като нас, сам виждаш. Ето бодлите ти. Ето и нашите… Ние сме тръни и тръни ще си останем. Ти също…

Розовият храст слушал и се съгласявал. Знаел, че са прави. Трябвало да са прави. Един тънък вътрешен глас му нашепвал, че може би е добре да послуша мъжа. Но разумът надделявал: все пак какво разбирал човекът? Той бил различен от растенията. Нямало как да познава природата им по-добре от тях самите! Уморен от тази вътрешна борба, розовият храст решил, че ще последва гласа на разума и заспал…

Мъжът обаче бил твърдо решен да не се отказва. Отишъл в съседната държава и купил друг розов храст. Засадил го до първия. Вечерта тръните започнали да го приветстват с добре дошъл – били твърдо убедени, че се е появил още един техен събрат. Чужденецът обаче сякаш не разбирал и думичка. Говорил на странен език и само от време на време се поклащал в знак на учтивост.

Скоро дошла пролетта, след нея – лятото и новият храст цъфнал. Храстът, който се смятал за камилски трън, бил удивен. Той не очаквал такова нещо от някой, който бил същият като него – камилски трън. Но розовите цветове били толкова прекрасни, че той ахнал и по него избили капки сълзи. От тази красота сърцето му се напълнило с радост и умиротворение. Красотата проникнала в него и скоро той самият разцъфтял.

♥♥♥

Моля сподели тази притча с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря ти!

You may also like...