Процесът на живота – от д-р Дийпак Чопра


D-Chopra-tyaloto-dushata

В този момент вашето тяло е река, която никога не остава една и съща, постоянен поток, обединяващ в едно стотици хиляди химични промени на клетъчно ниво. Тези промени не са стихийни; те непрекъснато служат за продължаването на живота и запазват най-доброто от миналото. Вашата ДНК е като енциклопедия, запазваща цялата история на еволюцията. Преди да се родите, вашата ДНК е преровила страниците, за да е сигурно, че всяка троха познание е на мястото си. Ембрионът в утробата започва съществуването си като една-единствена клетка, като най-простата форма на живот. След това се превръща в няколко рехаво свързани клетки. После, стъпка по стъпка, зародишът минава през еволюционните стадии на риба, земноводно и нисш бозайник. Появяват се примитивни хриле, които след това изчезват, за да отстъпят място на белия дроб.

Когато бебето се появи на бял свят, еволюцията е минала отвъд финалната отметка. Мозъкът ви като новородено е твърде сложен, с милиони ненужни невронни връзки, подобно на телефонна система с твърде много жици. През първите си няколко години вие орязвате тези милиони излишни връзки, като се освобождавате от ненужните и запазвате други, които функционират, за да ви превърнат в човека, който сте. Но на този етап физическата еволюция достига непозната територия. Трябва да се направят избори, които не са програмирани в гените ви.

Бебето застава на границата на неизвестното и гените му са изчерпали старите страници на енциклопедията. Налага се сами да напишете следващата страница. И когато се заемате с това, вие давате началото на процеса на формиране на напълно уникален живот и тялото ви следва неотлъчно – вашите гени се адаптират към начина, по който мислите, възприемате и действате. Може би не знаете, че еднояйчните близнаци, които се раждат с абсолютно еднаква ДНК, изглеждат много различно от генетична гледна точка, когато пораснат; някои гени са включени, други – изключени. Хромозомите на двама седемдесетгодишни близнаци нямат нищо общо помежду си. Животът е различен и гените се адаптират спрямо него.

Вземете едно съвсем просто умение, като ходенето. С всяка неуверена стъпка прохождащото дете започва да променя мозъка си. Нервните центрове, отговорни за равновесието и известни като вестибуларна система, започват да се събуждат и активират; те представляват област от мозъка, която не може да се развие в утробата. След като детето се е научило да ходи, вестибуларната му система е приключила тази фаза от предназначението си.

Но по-късно, когато пораснете, може да решите да се научите да карате кола или мотоциклет, или пък да вървите по въже. Мозъкът, макар и вече зрял, не е прекратил развитието си. Тъкмо обратното – когато искате да усвоите ново умение, той се адаптира спрямо желанието ви. Една основна функция, като пазенето на равновесие, може да бъде фино настроена далеч отвъд основното си ниво. Това е чудото на връзката между ума и тялото. Тя не е твърдо установена. Мозъкът ви е гъвкав и подвижен, способен да създава нови връзки дори и в много напреднала възраст. Далеч от залиняването, той е двигател на еволюцията. Там, където физическата еволюция като че ли е спряла, тя всъщност е оставила отворена врата.

Искам да ви преведа през тази врата, защото отвъд прага є се крият много повече неща, отколкото сте предполагали. Вие сте проектирани да разкриете скритите възможности. Сещам се за може би най-голямото постижение на равновесието, показвано някога от човешко същество. Може да сте виждали фотографии. На 7 август 1974 г. френският акробат Филип Петит се промъкна покрай охраната на Световния търговски център. Изкачи се на покрива и с помощта на съмишленици опъна 200-килограмово въже между двете кули. Петит пазеше равновесие с помощта на осемметров прът, докато вървеше по дългото 42 метра въже. Двете кули се люлееха, вятърът бе силен, под него зееше пропаст, дълбока 104 етажа, или 400 метра. Петит беше професионален височинен въжеиграч (както наричаше сам себе си) и бе издигнал една от основните способности на тялото – пазенето на равновесие – на съвсем ново ниво.

Онова, което би ужасило един нормален човек, е станало нормално за друг. По същество Петит представлява върхово постижение на еволюцията. Той направи осем преминавания по въжето, което е с диаметър по-малко от 2 см. В един момент седна, а после и легна върху него. Поради огромната концентрация, необходима за подобно постижение, Петит развил мистични възгледи за онова, което прави. Трябвало да фокусира вниманието си, без да позволява на страха или нещо друго да го разсее и за част от секундата. Обикновено мозъкът е напълно неспособен на подобно съсредоточаване. Умът ни се разсейва от какви ли не неща, а страхът се появява автоматично още при първия намек за опасност. Но ето че твърдото намерение се оказва достатъчно. Мозъкът и тялото са се адаптирали, а еволюцията продължила напред в неизвестното.

Моля споделете тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря ви!

Книгата “Пресътворяване на тялото, възкресяване на душата”, можете да закупите от сайта на ИК “Бард” с 20% отстъпка.

You may also like...