Преходът към здравословно хранене


encourage-healthy-eating-with-1st-grade-math-worksheets

Автор: Рослава Стоянова

Дори и човек да вземе съзнателно решение да започне да се храни по-здравословно, това не означава, че ще започне да го прави изведнъж още на следващия ден. И при най-добро желание, изкушенията, които ни заобикалят, просто са прекалено много и е лесно човек да им се поддаде, особено в началото.

Преди около година реших да се опитам да се храня по-здравословно, да ям повече плодове и зеленчуци и да избягвам храните, за които знам, че са вредни. На закуска и вечеря ми се получаваше сравнително лесно, но обядът се оказа проблем. В забързаното ежедневие твърде често използвах обедната си почивка, за да свърша някоя дребна задачка – да платя сметки, да отида до банката – и така и без това кратката почивка си отлиташе без да съм успяла да обядвам. А за да залъжа глада си до вечерта прибягвах до т.нар. junk food – вафли, кроасани, бързи закуски. Знаех, че са вредни, но просто така бях свикнала, беше бързо, лесно и евтино. Постепенно обаче нещо започна да се променя. Щом отхапех първата хапка от някоя вафла или кроасан в главата ми автоматично изникваха мисли от рода на „Защо го правя? Нали знам, че е вредно. Не трябва да ям това.” В мен се пораждаше едно отвращение от този тип храни, те просто не ми бяха вкусни вече. И затова си има съвсем логично и научно обяснение.

Вкусовете, които усещаме, са субективни и се определят не само от вкусовите рецептори, разположени по повърхността на езика, но и от предварителните ни нагласи и очаквания към храната, която поемаме. Това е било доказано чрез експеримент*, при който на група енолози (специалисти по виното) били дадени да опитат и оценят две чаши вино. За едното им казали, че от известна марка, от изключително ценна и скъпа реколта, а за другото – че е обикновено трапезно вино. Експертите дали на реномираното вино много висока оценка и определили вкуса му, като „приятен, с горски аромат, комплексно, балансирано и закръглено”, а за трапезното казали, че е „слабо, с бързо преминаващ вкус, леко, плоско и некачествено”. Истината била, че и двете чаши са налети от една и съща бутилка. При друг подобен, още по-краен експеримент експертите дори не успели да различат червено вино, от бяло такова, но оцветено с червена хранителна боя. Енолозите не са излъгали относно оценките си, просто са усетили вкуса, който са очаквали да усетят.

Така се случва и при нас – вкусовите ни възприятия се определят от външния вид на храната, от начина на поднасянето й, от обстановката, в която се храним, от очакванията и предварителните ни нагласи спрямо това, което се каним да сложим в устата си. Десетки реклами по телевизията, вестниците и билбордите ни казват, че боклуците, с които обикновено се храним, са вкусни. Показват ни примамливия шоколад или бухналото тесто и ни представят образи на хора, които направо се разтапят от удоволствие дори и само от една хапка от съответната „вкусотия”. Макар и несъзнателно, мозъкът ни се влияе от тези реклами и когато посегнем към рекламираната храна ни казва „да, това е вкусно”. Но щом се заинтересуваме малко повече и започнем да четем по въпроса, щом разберем какво реално има в храните, които ядем, магията, създадена от рекламите, просто изчезва, а заедно с нея и „хубавият вкус”. Мозъкът започва да ни нашепва подсъзнателно „не, това е вредно” и неща, които допреди сме смятали за вкусни вече изобщо не ни се струват такива. Може би дори ще преминем в противоположната посока и умът ни ще промени вкусовите ни възприятия, подсказвайки ни, че здравословните храни са и вкусни.

Не мога да съм сигурна, че никога повече няма да се поддам на изкушенията, но поне знам, че вероятността това да се случи е много малка и непрекъснато ще намалява. А за проблема с недостатъчната обедна почивка си намерих решение – малко плодове, сурови ядки или пакетче домашно приготвени бисквити, което си нося в чантата за спешни случаи.

*Експериментът е подробно описан в книгата „Изкуството, сталкерът на ума” на Джона Лерър.

Моля споделете тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях. Благодаря!

Източник: www.openom.eu

You may also like...