По пътя на синхроничната съдба


vision_of_the_light_by_alexpolanco-d3l32h7-300x200

Както вече споменах неведнъж, синхроничностите в живота ми стават все повече и все по-ясни за отбелязване.

Но нека започна с това, какво се разбира под синхроничност.

Синхроничността е явление на “уж” случайно случващи се съвпадения в живота ни. Случайността обаче е само привидна, а синхроничните явления са причинени от ментално- емоционалния ни живот и по точно от мислите ни, такива каквито ги въвеждаме в света около нас, независимо дали правим това съзнателно или не.

Например, мислим си за някого, а той след малко се обажда по телефона или го срещаме малко по-късно, докато се разхождаме навън. Или сънуваме определена ситуация и тя се случва почти по идентичен начин на следващия ден. Или когато сме в добро настроение, правейки това, което обичаме, ни се случват много и все хубави неща.И обратното, когато сме кисели и намусени, като че ли всички хора около нас също са такива ;)

Тук на помощ ни идва квантовата физика, която много хора отричат, но и много голяма част от тях не могат да дадат задоволително обяснение за случващите се синхроничности. Според квантовата физика, ние всички сме свързани по между си на едно различно от физическото ниво, където обменяме по между си енергия и информация. Тук идва и моментът да обърнем внимание на възможността зад личността, която е възприел всеки един от нас, да се крие това чисто съзнание, което е в постоянна и пряка връзка с този енергиен свят, за който говорим. И тук казвам възможност, защото за всеки един от нас това да повярваме в това, че сме тази съзидателна енергия, е отново въпрос на избор.

Имаме възможността да изберем дали да живеем живота си така, сякаш че всичко в него зависи от външните обекти и обстоятелства ( така наречената обективна реалност) или можем да изберем да приемем другата, субективна реалност, в която вече се отъждествяваме и знаем, че сме създателите на собствените си преживявания.

Това, особено в началото, е доста трудно да бъде прието от обикновения човек, който никога не се е замислял върху подобна възможност. И в по-голямата част от случаите автоматично бива отхвърляно, без да бъде подложено на каквото и да било съмнение, а след това и проверка.

Но ако се замислите върху това къде се намирате в момента, какво притежавате в материален план, с какъв човек споделяте живота си и какво работите и след това се върнете назад във времето, за да изследвате изборите, които сте направили, решенията, които сте взели и мислите, които сте въвели в полето на чистата потенциалност, ще разберете, че вие сте тези, които са създали реалността си, такава каквато е.

Малко плашещо звучи, тъй като това означава да поемем една сериозна отговорност.

Тази за собствения си живот и съществуване.

Но нека ви разкажа за последните синхроничности в моя живот, за да можете да разберете в примери какво имам в предвид.

В момента се намирам на северното черноморие в едно малко, китно селце на име Камен бряг. Сутрините между 5:00 и 10:00 часа прекарвам в медитация, упражнения, плуване и плаж, след това пиша до около 16:00-17:00 часа и отново отивам да поплувам. И всеки ден много ясно следя мислите, които въвеждам и резултатите от тях.IMAG2063

Да започнем с къщата, в която се настаних. Дойдох без да зная дали ще има свободна стая, но си бях приготвил багаж и храна, за които щяха да ми бъдат нужни кухня и широко пространство за приготвянето й. Дружелюбната леля Мария ме прие с усмивка и ми каза, че в момента има една, единствена свободна стая (обзаведена с всичко, което исках), но че ще мога да я ползвам до Вторник (т.е. днес), тъй като тогава идва друго семейство, което я е запазило. А вторник е денят, в който така или иначе потеглям на юг. След това попитах за плодове и зеленчуци и тя веднага ми каза, че мога да си бера от техните, но че плодове нямат много и е  нужно да ходя до съседната улица, където се продават и то на доста ниски цени. До тук добре.

Настанявайки се в стаята видях на леглото си старо компютърно списание, от което ме гледаше снимката на един наистина много красив, ултратънък преносим компютър. Името му е “Дзен” :) А аз в последните 3 дни отделях време, за това да си търся нов заместник на верния ми, вече близо 8-годишен Ейсър. В списанието имаше и пълно ревю на това малко бижу и следващото ми капиталовложение ще бъде в тази насока.

На мивката ме очакваше една стара картичка, от която ме гледаха три африкански деца с IMAG2062големите си черни очи. Сърцето ми замря. Бяха като излезли от всекидневната ми визуализация, в която пътувам в Африка, за да им помагам с храна и всичко необходимо, от което имат нужда…

След като изчистих бар плота и мивката, извадих блендера, за да си направя поредното вкусно смути и се оказа, че съм забравил капака му. Погледнах към сушилника и там ме очакваше един, единствен кухненски съд. Капак, който пасна идеално на моя блендер…

Малко по-късно отидох на плаж и успях да си намеря местенце, където да се попека, както майка ме е родила, без да преча и безпокоя никого с голотата си. В един момент ми се прииска да помедитирам и затворих очи, сливайки се със звуците на морето. Оставих се на въображението си, което ме поведе навътре във водата и “видях” русалки, делфини и други магични същества :)

В момента, в който отворих очи, на няколко метра от мен стоеше една висока, млада дама и ми се усмихваше. Отвърнах на очарователната й усмивка и я поздравих на български. Тя обаче не ме разбра, тъй като очевидно не говореше родния ми език. “Инглиш?”, попита ме тя. Аз се усмихнах още по-широко и превключих на другия си любим език, след българския.

Оказа се, че е австрийка и е дошла с приятели да се катери над дълбоките води. Помоли ме да я изчакам, тъй като има силното желание да поплува, след което свали дрехите си и влезе във водата. Лекотата, с която го направи ми показа, че определено е човек, освободен от много и различни видове наложени в ума програми. Като тази да се срамуваме от телата си.

След като излезе, от дума на дума се заприказвахме за медитацията (която определено не й беше чужда), както и за това, че също обича да пише и дори има готова новела, която иска да публикува някой ден. С други думи, имахме доста неща за обсъждане и споделяне, а и го правехме така сякаш се познаваме отдавна. Нещо, което забелязвам все по-често при комуникацията си с новите хора, които навлизат в живота ми.

След малко започнаха да пристигат и други коли с нейни сънародници, някой от които познавах от предни години на катерене и последваха няколко минути на топли прегръдки и весели разговори. Интересното в цялата картинка е, че докато слизах към плажа два часа по-рано, си помислих, за това че все още няма нито един австриец, а те винаги къмпуват на едно и също място. Трябваше ли да отдам случилото се след това на “случайността”?

Прибирайки се в стаята си, видях че интернет връзката ми, която ползвам през телефона, е много, много бавна, което определено възпрепятстваше моя творчески импулс. След като се мъчих около полових час, изведнъж връзката прекъсна и натиснах иконката, за да видя какво се случва. На екрана се показа мрежа, защитена с код, към която можех да се свържа, ако знаех комбинацията от букви и цифри разбира се. Интуицията ме поведе директно към съседите (както и логиката), тъй като името на самата мрежа беше мъжка фамилия.

Попитах първо чичо Стоян (мъжът на леля Мария) дали фамилията на съседите е такава, а той ми отговори утвърдително. Казах му защо питам, а той ми препоръча по-скоро да не ги занимавам, тъй като нямало да стане. Нещо, което разбира се аз не направих, въпреки че реших да изчакам да ги видя някъде навън. Не щеш ли, няколко минути по-късно и двамата излязоха и аз съвсем учтиво ги попитах дали мога да ползвам интернет връзката им, тъй като поддържам сайт и ми трябва малко по-бърза от тази, с която разполагам. И двамата ми казаха, че няма никакъв проблем и ми дадоха веднага паролата. Моментално се свързах и всичко започна да зарежда със светкавична скорост :)

На следващия ден реших, че ще подаря на отзивчивото семейство моята първа книга “Другата реалност“, като преди това я надписах с благодарност и светли пожелания.

Връщайки се от сутрешния плаж, гледах къщичките наоколо и си мислех колко хубаво би било някой ден да имам една такава и да си каня приятелите в нея на гости. А също така и си визуализирах басейн в двора, независимо от морето в непосредствена близост.

Минах през стаята, за да взема книгата и отидох да я подаря. И двамата много се зарадваха и ме поканиха да седна при тях за малко. Попитаха ме откъде съм и аз споделих, че съм сливенско чедо :) Чичо Николай ме погледна и ме попита- ” Красьо “Циганина” познаваш ли го?”. Аз се засмях, веднага отричайки и споделяйки, че няма как да го познавам. Той обаче беше настойчив и продължи давайки ми и неговата фамилия, която аз добре познавах…

Първата ми мисъл беше, че просто няма как да е същият човек, но въпреки това го описах съвсем бегло. “Е, точно той е, де”, каза чичо Николай. Не исках да повярвам, че е възможно, за това и казах, че със сигурност говорим за различен човек. Незнайно защо, обаче, чичо Николай вдигна телефона си и каза- “Ей сега ще разберем” и ме попита за фамилията ми. Отсреща в първия момент не му отговориха, но след това телефонът звънна и Красьо (който си е малко тъмничък по цвят на кожата) беше на линията. “Ааа, Жеков ли, кой от двамата е там , малкия или големия?”. Вече се смеех на глас, споделяйки колко малък е света и какво “съвпадение” е това, което преживявахме.

А в главата ми вече бушуваше мисълта “Синхроничности, синхроничности, синхроничности!!!”…

Поздравихме се с чичо Красьо, който е съученик на моя баща и както се оказа, състудент на чичо Николай :)  След това се заговорихме за това дали се продава земя наоколо, а чичо Ники ми каза, че има три къщи за продажба с чудесни дворове и възможност да си направя басейн пред всяка от тях ако реша. А аз дори не бях споменавал за басейна…

Ако се върна няколко дни назад и ви разкажа за всички останали “съвпадения” във Варна ще е нужно да изпиша още толкова редове :) Но мисля, че успяхте да проследите мисълта ми. В “Другата реалност” съм отделил специална глава на синхроничностите, тъй като прекарах необходимото време, за да се върна назад и да видя, че животът ми е изтъкан от тях. Така както е изтъкан и вашия. Не “случайно” и семинарът, който водя е със заглавието “По пътя на синхроничната съдба”…

Синхроничностите се появяват в живота ни тогава, когато следваме най-смелите си мечти и сърцата в гърдите ни, които никога не ни подвеждат. Никога.

Синхроничностите се появяват тогава, когато показваме истинските си лица на света около нас.

Синхроничностите се появяват тогава, когато заживеем с любов и хармония вътре в нас, която да отразим след това и навън към останалите хора.

Синхроничностите са нашите пътни знаци, затвърждаващи, че сме на прав път.

Някой вярват в това, че създават своята реалност чрез мислите си и живеят така, сякаш че животът им е пълен с чудеса. И това се превръща в действителност.

Други вярват, че са малка и незначителна част от един огромен свят, изпълнен с какви ли не несправедливости.

В което и от двете да повярвате и в двата случая ще сте прави.

Все пак вие създавате реалността си, такава каквато е… ;)

You may also like...