По пътя на синхроничната съдба- продължение…


gearsheadbird
Още в момента, в който напуснах очертанията на Камен бряг, синхроничностите продължиха да украсяват настоящия момент.

Първата от тях беше една симпатична двойка, момче и момиче, носещи имената Стоян и Надя. Веднага щом ги видях на пътя, с големите раници до тях, дадох десен мигач и спрях. Казах им, че съм тръгнал към Свободния университе във Варна и мога да ги оставя някъде в района. Те се съгласиха, благодариха ми сърдечно и се качиха в “зелената стрела” :)

Запознахме се и както обикновено се случва в подобни ситуации, поведохме разговор кой от къде и за къде е тръгнал. Оказа се, че Стоянчо и Надя са къмпували в една чудна скална ниша, покрай която минава пътеката за плажа, където слизах да плувам и да приемам от слънчевите лъчи всеки ден. И всяка една сутрин и всеки един следобед в продължение на 5 дни съм ги поглеждал бегло, но без да им се обадя или поздравя, с идеята да не ги безпокоя.

Това не ме изненада кой знае колко след всичко, което се беше случило през последните няколко дни ( “По пътя на синхроничната съдба”). Разговора се насочи към това с какво се занимава Стоян и той ми сподели, че в момента е безработен и са решили с приятелката си да попътуват, къмпувайки по черноморието.

Интересната част тепърва предстоеше.

След като споменах, че съм от Сливен, Стоян ме погледна и ми каза- “Е, аз работих в Турция с една група хора от Сливен преди известно време. Строяхме железни конструкции”. Усмихнах му се и му казах-“А мениджърът, който ръководеше групата се казваше Георги Жеков, нали?”. Стоян леко озадачено ме попита от къде зная, а аз спокойно му обясних, че Георги е един от най-добрите ми приятели и че заедно с него и още няколко приятели, преди няколко години сме построили първата закрита зала за катерене в Сливен. Поприказвахме си относно работата и му дадох съвет да се обади на Жоро следващия месец, ако има желание да разбере дали са се освободили нови работни места.

И тримата се съгласихме, че първо ще се насладят на пътуването си надолу, към южната част на красивото ни Черно море. Всеки си знае най-добре :) На мен лично ми доставя неописуемо удоволствие да мога да съчетавам полезното с приятното. Да влагам част от времето си, работейки върху проектите си, а заедно с това да успявам да се насладя на слънчевите лъчи, топлия пясък (или скали) и мекотата на солената вода. Да не забравяме и срещите с уникалните хора по пътя :)

След като оставих приятната двойка, малко след Златни пясъци и им пожелах успех във всяко едно начинание, продължих пътя си към Свободния университет и по-точно към плажа Кабакум, където имах няколкогодишна мисия за довършване :)

Вече 4 години подред обещавах на моя добър приятел Вальо, с който се познаваме от лудите ми години в Лас вегас, че ще отида да видя плажния бар, който държеше в продължение на последните няколко лета. Нямах представа как се казва самия бар, а и бях загубил телефона на Валката. Заех първото свободно паркинг място и се насочих към първия бар, който видях. Поздравих красивата сервитьорка и я попитах дали това е барът на Валентин и ако не е, дали има представа къде е той :) Тя се усмихна и ми каза, че това е първото й лято тук и няма представа. Благодарих й сърдечно и продължих към следващата шатра с приятно звучаща музика.

Там барманът, който бъркаше някакъв приятно изглеждащ коктейл, ми даде подобна информация. Отново благодарих. Баровете се оказаха повече, отколкото си мислех :) А и това беше първия път,  в който стъпвах тук.

Високите тонове на музиката и хаус звученето й в следващия, ми напомниха много за многобройните безсънни нощи, които сме прекарали с Валката и вече бях убеден, че съм на правилното място. Без да му мисля много, много, отидох при усмихнатата барманка и директно я попитах дали това е мястото на Валентин. Тя ми потвърди и аз и обясних от къде се познаваме и че ми е нужен телефонът му. След като го записах и набрах, изведнъж се оказа, че е бил в телефонния ми указател през цялото време под името Valkata-V :)

Набрах го и изчаках търпеливо, докато вдигне. Трябваха му няколко мига, за да се сети кой съм, след което ми каза, че се изстрелва към мен и ще се видим след около 2 часа.

“Чудесно!”- помислих си. Морето беше до мен, слънцето напичаше приятно и бях готов да си намеря място на плажа и да поплувам малко.

В този момент през главата ми мина мисълта да се обадя на моя добър приятел Сашо, с който се бяхме видели на срещата ни миналата седмица (“Първа светла среща във Варна”) след близо 5 години, в които нямахме никаква връзка.

Вдигнах телефона до ухото си и след няколко мига чух познатия глас. “Къде си, Саше?”- попитах го, а той ми каза, че е на плаж. “Е, и аз съм на плаж, но на кой точно си ти?”. Той не можа да ми каже, тъй като от 18 години не се беше пробирал в България и сега всичко му беше доста ново. Разбирах го напълно.

“Аз съм на Кабакум”- казах му, а той се консултира с някого и възкликна: “И аз съм на Кабакум!” :) След още две минути обяснения, се оказа, че съм паркирал на около 30 метра от шезлонга, на който стоеше…

Няколко часа по-късно бях в центъра, за да се срещна с приятели. Паркирах колата си и тръгнах към мястото на срещата. След две минути реших, че мога да оставя част от товара, който носех в раницата си обратно в колата. Върнах се и го направих, а когато тръгнах отново към Морската градина, срещнах спасителя от плажа, за който си бях помислил на път за центъра и на който бях обещал, че ако имам възможност ще мина и видя. Поговорихме си и му пожелах хубава вечер.

Следващите мигове с Преси и Мартин бяха изпълнени с уникални снимки от една наистина добра фотоизложба. Последваха автентични палестински танци, а след това преминахме към божествено вкусните, сурови бонбони на Преси, а заедно с това поработихме и върху това как да си поддържаме тялото и най-вече тазът и гръбначния стълб здрави, чрез някой специфични упражнения и техники от йога и юмейхо :)

Следващият ден започна по-тежко, тъй като се събудих с натежала глава и уморено тяло. Но натиснах бутона и продължих напред :) ( вижте поста “Да натиснеш бутона”)

В момента, в който успях да се поставя обратно на “Пътя на синхроничната съдба“, се обадих отново на Сашека, за да разбера къде се намира и какво прави. Каза ми, че точно тръгва за Камен бряг и може да дойде да ме вземе :) Приех знака с благодарност и го попитах къде е отседнал, тъй като аз бях в Евксиноград. “И аз съм в Евксиноград”- каза той и двамата се засмяхме, тъй като се оказа, че е на няколкостотин метра от мен :)

Прекарахме деня, гмуркайки се между скалите в подножието на Яйлата и споделяйки опитности от петте години, през които не се бяхме виждали. От сутрешната умора не беше останала и следа…

Същата вечер във Варна се прибра още един от най-близките ми приятели, който също живее във Вегас- Стенли морския вълк, както обичам да му казвам :) Бяха зедно с прекрасната му половинка Райна и на следващата сутрин ги напрегръщах и нацелувах и двамата :) Попитаха ме как са майка и татко и им казах, че са добре и малко по-късно ще мина да ги видя, тъй като бяха отседнали в един хотел близо до устието на Камчия. В същия момент си купувах банани в близкия магазин и жената пред мен извади карта за намаление, на която видях, че носи фамилията Жекова. Още една “случайност”… ;)

В момента, в който оставях Стенли и Райна и щях да тръгвам към Камчия, телефонът ми звънна. Беше Сашко с ново предложение. Да отидем до Аладжа манастир, покрай който бях минал точно преди седмица, но късно вечерта и не бях успял да разгледам. След по-малко от половин час бяхме в една от скалните му ниши, където някога са се молили отшелниците- монаси :)

Последва нова импулсивна среща в морето със Стенли и Райна, след което релаксирахме за още час на морския бряг и сянката на бар “Хавай”. Бяхме се събрали цялото Вегаско войнство :)

След още два часа вечерях с майка и татко и се наслаждавах и на този момент.

Шофирането до Бургас след това беше интересно. Газта в колата ми свърши на 2 км от бензиностанцията, на която исках да заредя. Сметката беше точно 42 лв , толкова колкото имах в портфейла си. Картата за намаление, която използвах я смали до 41, за да мога да дам левчето на момчето, което ме обслужи :)

Влизайки в Бургас ме изпревари автомобил със същата марка и модел като този, който шофирам. Интересното в случая беше регистрационния му номер- CH6042 KA. Предния автомобил, който имах беше с регистрационен номер- CH 6042 HC. Приятно “съвпадение” ;)

Минах да взема ключовете за апартамента, който моя добър приятел Митко ми беше оставил, за да ползвам. Оказа се, че има накиснат и готов за хапване лимец, бадеми, зеленчуци и какво ли още не. И един симпатичен блендер, който да използвам. А аз бях поизгладнял :)IMAG2067

На съседната врата до моята стоеше табелка с надпис… Жекови… интересно :)

Благодарен съм на Вселената, за цялата й мъдрост.

Благодарен съм за всяко едно от тези “съвпадения”.

Благодарен съм, че имам възможността да съм тук и сега.

Благодарен съм, че мога да движа пръстите си по бутоните на тази клавиатура и да пренасям мислите и преживяванията си в един малко по-различен свят.

Свят, чрез който да достигна до колкото се може повече от вас :)

Синхроничностите присъстват в живота ни във всеки един момент.

Единственото, което е нужно е да започнем да им обръщаме внимание.

Всеки един от нас е неделима част от един безкраен интелект, който ни дава възможност да построим живот, изпълнен с любов, хармония и изобилие от всичко, от което се нуждаем, за да сбъднем най-съкровените си намерения и мечти…

Да се възползваме от тази възможност, е един от най-хубавите подаръци, които можем да си направим.

На себе си и на хората около нас.

Радвам се, че ви има :)

 

You may also like...