Няколко думи за така наречената “конструктивна” критика


Критика
Много са хората, които не виждат нищо лошо в това да критикуват “конструктивно”.

Но дали наистина критиката им е такава?

В повечето случаи не е.

Просто защото не си позволяват да навлязат малко по-надълбоко в това, което е споделено.

Не си позволяват да минат от “другата” страна, за да видят какво има там.

Програмата не го позволява.

Застрашаващо е.

Може евентуално да започнат да мислят и действат по малко по-различен начин.

Да излязат от зоната си на комфорт. Да се променят…

А промяната е плашеща.

Новото се свързва с неизвестното.

А неизвестното поражда страх.

Страхът от своя страна е една от основните причини за разделението между нас хората.

Той е виновникът за изграждането на тези високи стени, които не ни позволяват да комуникираме открито и спонтанно.

Без да защитаваме на всяка цена така скъпото си его.

Съгласен съм във всеки един момент да изслушам мнението на всеки един човек.

Правя го постоянно.

Всеки ден.

Стига преди това той да е отделил необходимото време, за да вникне малко по-надълбоко в смисъла на думите ми.

Тук, обаче, се включва програмата, за която споменах малко по-горе. А тя не ни дава да направим това.

И тогава комуникацията става безсмислена. Тогава вече губим ценна енергия, която можем да отдадем на тези, които са готови за промяна.

Вътрешна промяна.

А тя може да ни “зарази”.

И “случайно” да започнем да се чувстваме по-добре със самите себе. А от там и с хората около нас.

А за много хора това не е “оферта”.

Свикнали сме да бъдем там, където сме. И да се чувстваме комфортно.

Удобно е да си лежим на мекото, таципирано канапе. Безспорно е.

Но за да задоволим жаждата си е нужно да станем и да си налеем вода.

А водата дава живот.

Същото е и с промяната.

Ако искате да промените себе си и живота си, е нужно да станете от канапето и да си поискате чаша с “жива” вода.Канапе

Ще ви се даде.

Има я в изобилие.

Ако ли не, то канапето ще си бъде винаги там.

Удобно и комфортно.

Чакащо ни, за да приспи собствената ни съвест.

 

You may also like...