Никълъс Кейдж: Аз съм тотална анти-знаменитост


cage

“Не си падам много по модерните технологии. Не използвам смартфон. Имам стар мобилен телефон, който отдавна вече не е на мода и съм напълно окей с това.

Не си представям да седя край басейна с маргарита в ръка, просто това не съм аз. Не живея на яхта, не летя с частни самолети. Обичам да съм сред хората. Това ми носи усещане за свързаност със света около мен…

Самата дума „знаменитост” ме кара да настръхна. Аз съм тотална анти-знаменитост.

Имам няколко кучета, но харесвам и влечугите, защото те сякаш ти казват„Остави не ме намира”, „Стига си ме гледал”, „Не ме пипай”… Понякога аз самият се чувствам точно така.

Не ми харесва перфектното. Просто хората сме такива – привлича ни конфликтът, драмата, начинът, по който един човек се променя. Никой не обича да гледа идеални герои.

Обичам да поемам рискове – както в кариерата, така и в личния си живот. Не се поддавам на страховете си. Това е най-добрата рецепта да живееш истински.

Колкото повече остарявам, толкова повече разбирам, че, за да си добър актьор, трябва да забравиш това, че си известен, че си успял. Всъщност, мисля, че това важи и за всяка друга професия.

Всичко, което правим, оставя отпечатък върху нечий живот.

Краят на света е в нашите ръце. И умове. Ние можем да се спасим. Или унищожим. И от нас зависи как ще подходим към тази отговорност.

Не можеш да правиш изборите в живота си, според това, което другите мислят за правилно. Трябва да се вслушваш в гласа на собствената си съвест.

Страстта за мен е много важна. Влагам страст във всяко нещо, което правя. Ако спреш да се наслаждаваш на нещата от живота, те очаква само едно – депресия. Мисля, че съм наследил това от баща си – той винаги се вълнуваше от нещо.

Плача много. Емоциите ми лесно излизат на повърхността. Но никога не пия успокояващи, дори и най-безобидни. Искам да изживявам всяко чувство, каквото и да е то, в пълния му спектър, защото това ми помага да съм по-добър актьор.

Един от плюсовете на това да остаряваш, е, че си поставяш някои граници. Не само какво не трябва да правиш, а и какво НЕ ИСКАШ да правиш.

Едно от нещата, които ме успокояват, са високите скорости – тогава имам чувството, че светът около мен сякаш се забавя и това ми носи усещане за релакс.

Никога не съм правил нещо, в което не вярвам. Когато започвам нещо, го усещам в сърцето си. Понякога не съм сигурен какво ще стане накрая, но винаги се случва някаква магия и всичко се нарежда, както трябва.
Актьорите имаме възможност да използваме историите, които разказваме, за да лекуваме болката на хората. Това е огромна привилегия, но и огромна отговорност.

Ролите, които търся, са на герои, които едновременно те привличат и отблъскват, герои, които носят със себе си повече въпроси, отколкото отговори. Може би затова във всичките ми герои има доза лудост.

Най-голямото предизвикателство като актьор (и не само) е да спечелиш едно дете. Винаги съм смятал, че ако с ролята си успееш да накараш едно дете да се усмихне, ако му вдъхнеш надежда, ако го развълнуваш, значи си се справил по най-добрия начин… Някои казват, че е трудно да работиш с деца. Аз ще ви кажа – прекрасно е! Те все още носят някаква магия в себе си, все още притежават въображение, което не е притъпено от опита и превръщането им във възрастни. Децата са изключително важни! Те са нашето бъдеще, нали?

Най-много от всичко досега ме е променил бащинството. И ме променя по прекрасен и вълнуващ начин.
Знам какво искам да правя и го правя, но също така знам, че все още има много да уча. Все още се развивам. Все още съм изпълнен с неувереност в самия себе си.

Не приемам нито критиката, нито похвалите твърде на сериозно. Това е единственият начин да запазиш себе си, да останеш верен на себе си.

Ти избираш с кого да създадеш семейство. Може да избереш професор или банкер, или борсов посредник. Но може да избереш и просто някой, който наистина се интересува от теб, който те обича и иска да е с теб. Някой, който подкрепя мечтите ти и ти помага да успееш. Впрочем, удивително е да си женен за човек, който не иска да си има нищо общо с Холивуд. Удивително и освобождаващо.

Много хора ще се изненадат, но аз съм скучен и нормален. Какво правя ли? Чета книги. Карам детето си до училище. Обядвам с жена си. Прибирам детето си от училище. Прибирам се вкъщи…

Внимавай да не изгубиш най-хубавото нещо в живота си, само защото не си сигурен.”

Никълъс Кейдж

You may also like...