Никое лекарство не може да замени суровите материали, разрушени от огъня


Aterhov-Surovoyadstvo-768x512

По-голямата част от общо употребяваните лекарства са симптоматични, с други думи — те дават временно облекчение на болния или скриват симптомите на болестта. Лекарствата в никакъв случай не могат да заместят суровите хранителни материали, разрушени в тенджерите и тиганите. Много голе­ми учени забраняват употребата на лекарства. В Англия след един период от 41-42-годишно упорито и трудно изследване на голяма част от състоятелните слоеве на английското об­щество биологът Пенхам е дошъл до заключението, че само 9 % от населението се е радвало на добро здраве, останалите 91 % от населението били болни, макар болшинството от тях да не са съзнавали това. След клинично лечение неговото заключение било, че почти без изключение всички разстройства се поддавали на лечение, но в последствие се наб­людавало значително влошаване на общото здраве на паци­ентите. Това значи, че лекарствата само скриват симптомите на болестта, докато вредата, която те причиняват, като се приемат от отслабения вече организъм, още повече влошава състоянието му. Поради това онзи, който не желае да се раз­болява или ако вече се е разболял, за да възвърне здравето си, не трябва да се надява на лекарствата; по-скоро трябва да се въздържа от неестествена храна и да живее според зако­ните на природата като суровоядец.

Това е истинският, безопасен и научен път, а лекарстве­ната терапия е — цитирам Бирхер-Бенер — само „измама и мошеничество”. По мое мнение тя може да бъде наречена по-подходящо: илюзия и самоизмама. Ницше е нарекъл лекарствата „удари с камшик”. Лекарите лесно могат да се убе­дят в истинността на моите твърдения, ако разделят болнич­ните си пациенти на две групи, като лекуват едната група с лекарства и варена храна, а другата подложат на чисто суровоядна диета. Ако двата резултата се сравнят един с друг — това ще е основният и решителен опит. Иначе всеки аргумент против суровоядството е без стойност. Нека илюстрирам изложението си с няколко примера от систематичната лекарствена терапия.

Болката е предупредителен знак, че тялото е в опасност, тя е вик на нашия организъм за помощ. Но вместо да отстраним тази опасност, ние умъртвяваме нервите, които отнасят усе­щането за тази опасност до мозъка и заглушаваме гласа им с доза отрова. Междувременно болестта продължава своя неиз­бежен ход, влошава се от вредния ефект на лекарствата. Да да­дем друг пример: когато ходовете на нашите артерии се стес­няват вследствие натрупване на нечистотии, сърцето трябва да употребява по-голяма сила, за да движи кръвта през тялото и като резултат кръвното налягане се повишава. Но вместо да прочистим нашите кръвоносни съдове от натрупванията в тях, ние само употребяваме отрови, за да стимулираме нерви­те, които са способни да разширяват артериалните ходове. Докато трае действието на отровата, кръвта протича през кръ­воносните съдове по-свободно и налягането временно спада. Обаче щом този ефект премине, кръвоносните съдове се въз­връщат към предишното си състояние, отслабено още повече от действието на употребеното лекарство.

Не съществува лекарство, което да няма вреден страни­чен ефект върху организма. Но едва напоследък се появиха някои публикации, третиращи този проблем, една от които е „Реакции във връзка с лекарствената терапия” (1955) от д-р Хари Александър, заслужил професор по клинична медици­на във Вашингтонския медицински университет. Тя ни дава много полезна информация. Разбира се, обикновено лекарс­твата се държат отговорни само за онези усложнения и реак­ции, които непосредствено убиват жертвата или се проявя­ват под формата на сериозни болести. Дори и тогава само едно на хиляда от тези усложнения действително се отбеляз­ва, останалите остават във вечна забрава.

Установено е, че всяка една от 350 000-те субстанции, ко­ито се употребяват за приготвяне на лекарства, е способна да причини усложнение. Но измежду тях най-опасни са пе­ницилинът, ауремицинът, стрептомицинът, живачните препарати, сулфонамидната група лекарства, дигиталисът, мамониите, серумите, синтетичните витамини (тиамин, миацин и др.), атропинът, кортизонът, чернодробните екстракти, инсу­линът, адреналинът и много, много други общоупотребявани лекарства.
Важно е този въпрос да се постави на най-грижливо раз­глеждане. Синтетичните витамини и органичните екстракти, чрез които хората желаят да заместят хранителните състав­ки и техните продукти, изгорени в кухнята, убиват едно ли­це с бързината на светкавица, най-често пет минути след влизането им в тялото (при шок).

След въвеждането им в човешката кръв лекарствата убиват хиляди хора, понякога за 5-10 минути чрез анафилаксия, а други десетки хиляди са подложени на множество болести (алергични и автоимунни), между които можем да споменем копривната треска, екземата, червения вятър, дерматита, тропическите кожни трески, бронхиалната астма, полиартрита, цирозата на черния дроб, жълтеницата, нефрита, нев­розата, анемията, серумната болест, крастата и др.
Хората не желаят да разберат, че посочените лекарства са причина за гореспоменатите болести и смърт, а търсят вина­та в свръхчувствителността на организма и отминават въп­роса с мълчание.

Моите нещастни деца страдаха от такива болести и от кожни алергии по няколко пъти в годината. Ние винаги се опитвахме да търсим грешка в храната, която те приемаха, но лекарите, които даваха цели пакети лекарства, никога не ни предупредиха за опасностите от предписаните от тях ле­карства. Подобно на милиони хора и ние вярвахме, че лекар­ствата са създадени само да лекуват хората, а не за да ги раз­боляват. Веднъж и двете ми деца заболяха от жълтеница в един и същи ден. Ние бяхме много изненадани, защото зна­ехме, че жълтеницата не е инфекциозна болест, за да ги атакува едновременно. Днес аз с нищо не мога да облекча угризенията на съвестта си, освен като предупредя другите родители за такива опасности.

Въпреки това аз не съветвам хората да не викат лекар при нещастен случай, нито пък съм привърженик на пълното въздържание от лекарства. При сегашния начин на хранене, когато човешката съпротивителна сила е много слаба, има болести, като дифтерит, апендицит и др., които се нуждаят от спешна медицинска намеса. Освен това самите лекари трябва да препоръчат и да внедрят системата на суровоядството и да станат водачи на сляпото мнозинство. При това тe навярно ще трябва да се съгласят с мен, че тъй както стоят нещата сега, срещу всяко едно необходимо лекарство те предписват още стотици ненужни такива, на което е време да се сложи край. Днес най-опасните лекарства, които трябва да бъдат предписвани под най-строг контрол и само в изклю­чителни случаи, се популяризират чрез сладникави песни и привлекателни картини като полезни неща, които могат да се вземат всеки ден. В някои страни медицината и фармацевти­ката са се превърнали наистина в грамадни предприятия за търговия и облаги.

Един ден суровоядството ще сложи край на употребата на всички видове лекарства, защото при отсъствието на болес­ти, естествено, няма да има нужда от никакви лекарства. Бо­лестите са резултат от израждането на хранителни­те материали, ето защо те могат да бъдат победени само чрез коригиране на нашата диета. Всички наши усилия да победим болестите посредством лекарства са крайно опасни, безсмислени опити, които са обречени на провал и чиито печални последствия ни се набиват на очи всеки ден.

Постоянно се появяват нови видове болести, незначител­ните заболявания отстъпват на много по-сериозни разст­ройства. В резултат хората постоянно приготвят нови видове серуми и ваксини, откриват все по-силни и по-силни ан­тибиотици и постепенно попадат в един лабиринт от заблуж­дения, усложнения и нещастия.
В полето на медицинската наука трябва да бъде направе­на една безпрецедентна и основна промяна. Всички честни лекари, които имат чувство за обществена отговорност тряб­ва веднага да се вдигнат и да направят активни стъпки за предотвратяване на разрушението на цялостните сурови ма­териали, предназначени за човешката фабрика (човешкия организъм).

Според мнението на късогледите хора суровоядството е равнозначно на връщане към примитивния живот на „праис­торическия човек”. В действителност няма по-голямо прок­лятие за цивилизацията от процесите на готвене и рафинира­не. Суровоядецът само дава гръб на мизериите, причинени от т.нар. болести на цивилизацията, и отказва да превърне техническия прогрес в средство за разрушение чистотата на човешките сурови материали. Иначе той не се отказва от удобството да говори по телефона, да пътува по въздуха или да запазва плодовете си пресни в хладилника.

Векове наред хората са били тъй слепи и невежи, че ви­наги са разглеждали яденето на готвена храна като естествен процес. И сега, когато за първи път чуват за суровоядството, те го смятат за нещо странно и куриозно, а всъщност из­раждането на естествените хранителни материали чрез готвене е най-странното, неестествено и куриозно нещо, което трябва да бъде отбелязано в историята ка­то най-голямата глупост, извършена от хомо-сапиенс.

Суровата зеленчукова храна трябва да бъде единствената храна, приемана от човека. Навикът да се яде варена храна трябва да бъде изоставен веднъж завинаги. Това е последното заключение на науката. Консумирането на варена храна е най-ужасният варваризъм в историята на човечеството — варваризъм, който никой не съзнава и на който всеки става несъзнателна жертва. Независимо от това, колко странна може да ни се види идеята за суровоядството, тя е аб­солютна научна истина, с която можем само да се съг­ласим.

Откъс от книгата “Пълно прочистване, подмладяване и отслабване чрез суровоядство” на Атерхов.

You may also like...