Не увеличавайте радостите и страданията на никого


dobro

Съвременните хора са музиканти, но от различна величина. И те изучават най-великото музикално произведение – живота. Всички хора се стремят към добър живот, но малцина го живеят. Срещате едного, виждате, че е весел. Защо? Пари има, задоволил е нуждите си. На другия ден срещате същия човек, но вече недоволен, тъжен. Защо е недоволен? Няма въглища, няма топли дрехи. Вие изваждате от кесията си една сума, давате му да задоволи нуждите си, и той става весел. Коя е причината за смяната на състоянието му? Ще кажете, че скръбта на този човек се е превърнала в радост, защото Бог го е посетил. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и в първия случай Бог го е посетил? Бог посещава човека и чрез страданията, и чрез радостите.

Ако се радвате на пълната кесия, вие трябва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изстискан цирей, трябва да се радвате и на празната кесия. Право е човек да се радва, когато циреят се пукне, но добре е да не страда, когато кесията му е празна. Нечистата материя в цирея може да причини големи пакости на човека, но мислите ли, че пълната кесия с пари не може също да му причини известни пакости? За да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си, човек трябва да ги понася, както понася радостите.

Понеже се движи между полюси, между контрасти, човек трябва да заеме средното положение и оттам да регулира нещата. Това значи, да си изработи такава философия, с която да разрешава противоречията и мъчнотиите си. “Мнозина искат да бъдат дебели, да имат запас от материя. Защо? Те мислят, че като са пълни, ще бъдат здрави. Щом са здрави, ще бъдат щастливи. Те не подозират, че колкото повече излишна материя имат, толкова по-големи страдания ще имат. Не е въпрос човек да си създава изкуствено мъчнотии и страдания. Изкуствените страдания ожесточават човека, а естествените го облагородяват и осмислят живота му. В тях човек познава Божиите пътища. Казвате: Не може ли да се живее без страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човек, толкова повече знания и по-голяма мъдрост придобива, толкова повече се освобождава от ограничителните условия на живота.

Казано е в Писанието: „Блажени страдащите”. За кои страдащи се говори в този стих? За ония, които имат разумни страдания. Разумните страдания облагородяват човешкото сърце, повдигат духа на човека, внасят разширение в душата му. Ако поетът има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне цялото човечество. Обаче, ако страданията му са неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъч в душите на читателите си. Като знаете това, не избягвайте разумните страдания, които Бог ви праща, но бъдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания.

За да се ползвате от разумните страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила в живота си: Не увеличавайте радостите и страданията на никого. Не отнемайте радостите и страданията на никого. Това са две правила, които трябва да пазите, както към себе си, така и към другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човека за деня, поне аз да не го увеличавам. Достатъчно е и радостта, която му е дадена. Нека той я използва, както трябва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човек страда. Ако Бог му е изпратил това страдание, аз нямам право да го отнемам. Той има сила да се справи с него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостта му, пак нямам право да я отнемам. Ама радостта му била причинена от някакво заблуждение. И така да е, пак нямам право да я отнемам. За предпочитане е човек да живее с известно заблуждение, което му причинява малка радост, отколкото да му се отнеме тази радост и да остане душата му празна. Друг е въпросът, ако, при освобождаване на човека от известно заблуждение, ти можеш да внесеш нещо ново, по-велико, с което да запълниш душата му. Не можеш ли да внесеш в душата на човека по-голяма радост от тази, която той има, ти правиш престъпление.

Учителя Беинса Дуно, Правилно разбиране на природните действия, Младежки съборни беседи, 6 юли 1924 г.

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>