Мистерията на Голгота


golgota

А нека сега извикаме пред нашите души физическото събитие: Христос разпънат на Кръста и течащата от раните му кръв. Какво подсказва този образ, чието съдържание се изчерпва в едно физическо събитие, на онзи, който правилно разбира Евангелието на Йоан?

Този физически процес, Събитието на Голгота, е израз и проявление на един духовен процес, който се разиграва в средищната точка на цялото Земно развитие. Ако човек схваща тези думи в смисъла на днешното материално светоусещане, той едва ли ще си представи нещо особено. Защото той едва ли ще си представи, че това единствено по рода си Събитие на Голгота се различава по нещо от други, физически сходни събития. Обаче има една колосална разлика между всички Земни процеси, разиграващи се преди Събитието на Голгота, и тези, които се разиграват след него.

Ако искаме да се доберем до някои важни подробности, трябва да знаем: не само отделният човек, не само отделното живо същество има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, както описахме това, макар и само донякъде, в предишните лекции, а и всяко небесно тяло представлява не само физическата материя, която наблюдават астрономите и другите физически изследователи. Небесните тела също имат едно етерно и едно астрално тяло. Нашата Земя също има своето етерно и своето астрално тяло. Ако нашата Земя не би имала свое собствено етерно тяло, тя нямаше да бъде покрита с растения; ако нашата Земя не би имала свое собствено астрално тяло, тя нямаше да бъде населена от животни. Ако искаме да си представим етерното тяло на Земята, трябва да си представим неговия център в центъра на Земята, както и физическото тяло на Земята има своя център там. Цялото физическо тяло на Земята е потопено в етерното тяло на Земята, а те двете са обгърнати от едно астрално тяло.

Ако някой би наблюдавал с ясновиждащ поглед астралното тяло на Земята в хода на нейната еволюция, в хода на продължителни периоди от време, той щеше да установи, че фактически астралното тяло и етерното тяло на Земята не остават едни и същи, а се променят.

За да си представим нещата съвсем образно, нека мислено да се пренесем извън Земята, на някоя друга звезда, от която един ясновиждащ човек би наблюдавал нашата Земя. Такъв човек би виждал Земята не само като физическа планета, а и светлинната аура около нея, защото той би възприемал етерното тяло и астралното тяло на Земята. Ако този ясновиждащ човек би останал на далечната звезда по-дълго време, така че да проследи както предхристиянските епохи на Земята, така и Събитието на Голгота, пред неговия поглед би се открила следната гледка: Преди Събитието на Голгота, Земната аура, съставена от нейното астрално и етерно тяло, би показвала определени цветове и форми, но след Голгота, в точно определен момент, цялата Земна аура рязко би променила своите багри. Кой е този момент? Това е моментът, когато на Голгота бликна кръвта от раните на Христос Исус. В този момент се променят всички духовни отношения на Земята.

Вече казахме: Това, което наричаме Логос, е сборът от шестте Елохими, които са свързани със Земята и които, следователно, изпращат своите духовни дарове на Земята заедно с външно проявената Слънчева светлина. Така за нас Слънчевата светлина се явява като външното физическо тяло на Духа и душата на Елохимите или Логоса. В момента, когато настъпи Събитието на Голгота, силата, импулсът, който по-рано можеше да се излива върху Земята само под формата на Слънчевата светлина, започна да се съединява със самата Земя; и тъкмо поради това, че Логосът започна да се съединява със Земята, се промени и аурата на Земята.

Откъс от лекцията “Мистерията на Голгота” на Рудолф Щайнер пред членовете на Антропософското Общество, 26 май 1908 год., Хамбург, Германия, GA-103, По стенографски записки, непрегледани от автора.

превод от немски: Димитър Димчев

Източник: www.aobg.org

You may also like...