Вълшебните свещи на “Аркобо”


003-Arkobo-banners-690x460

Беше студен, декемврийски ден, когато се озовах съвсем “случайно” в с. Жеравна и прекрачих дома, в който по настоящем живееха Калоян Гичев и брат му Иво.

Дървата в печката пукаха весело и топлината, която се носеше, сгряваше приятно позамръзналите ми стави. Но не това беше основното чувство. Усещах, че това е едно от онези места, които можеш спокойно да наречеш втори (в моя случай не е сигурно кой точно на брой) дом. И не само мястото правеше усещането да бъде такова. Бяха хората, които го обитаваха и зареждаха с уникалната си енергия.

Топлият чай, който ни сервираха ме сгря допълнително. И тогава с обичайната си усмивка, Калоян ни съобщи, че тази вечер ще ставаме свещари. Погледнах го и също се усмихнах, тъй като не беше минало много време, откакто бях разбрал за съществуването на двамата братя и за тяхната прекрасна идея, която за щастие бяха превърнали в действителност- “Аркобо”. Още тогава се заинтересувах живо и от свещарските курсове, които те правеха. И ето ме в Старопланинския балкан, в къща построена преди повече от 200 години и бойлер с дърва :) Седейки на масата с Калоян и подреждайки заготовките за вълшебно ухаещите, восъчни свещи. Няма как да объркате този специфичен аромат, просто не е възможно. За това и може би имам със себе си винаги една такава свещ, за да вдъхна от благоуханието й, когато усетя студ. Защото понякога и една единствена мисъл за запаленият й фитил, както и нейната прекрасна миризма, могат да стоплят човешката душа…

IMAG1506

Но да се върнем към нашата гостоприемна маса. Всичко беше готово за нашето въведение в света на медните, восъчни свещи. И тогава се потопих за пореден път в тишината на онова чудно и неописуемо с думи пространство, отвъд мислите… Ръцете ми сръчно се заеха да следват показаните от Калоян движения и измежду пръстите ми излизаха готовите свещи. Изглежда, че свещарството за мен беше един от тези необикновени начини, чрез които да навлизам в света на тишината и хармонията. Доста по-късно си спомних един от безбройните вече, необикновени епизоди от живота ми, в който един интересен мъж ми разказваше за своето видение на стръмния черноморски бряг. Беше затворил очи и сочеше към място, където най-вероятно преди стотици години е имало стар, корабен фар. И ми каза, че съм бил свещар, който е поддържал огъня във фара, за да могат корабите да се ориентират в  мрачните нощи…

Моите видения бяха други. За няколко мига се видях как скачам от скалата, до която стоях, в топлата вода и плувам с безкрайна радост в синьо-зеленото море… Още един от многото животи на тази прекрасна земя. Прост и изпълнен с благодат и значимост…

Снегът се сипеше върху керемидения покрив на старата къща, а ние бяхме запалили ухайна, медена свещ. Чаят от рози се разливаше сладко в устата ми, а от другата стая се носеше мелодията на цигулка. Отново бях в настоящия момент и се наслаждавах на това, което ми поднасяше Вселената- прекрасни, сродни души, любов,  топлина и свещи… изработени с ръце и сърце… Благодаря ♥ ♥ ♥

***

Ако желаете да внесете  повече уют и топлина в дома си, свещите на двамата създатели на “Аркобо”, Калоян и Иво, можете да намерите на следния сайт- www.arkobo.com

Весели декемврийски дни и “Светлина в ума и топлина в сърцето” :)

IMAG2512

Вълшебните свещи на “Аркобо”

 

You may also like...