Лятното слънце и Еньовден – празник на светлината и апотеоз на слънчевата енергия


IMG_20180621_102950

На 21 юни, в 13ч. 7мин. и 15 сек. Слънцето навлиза в знака на Рака и бележи началото на лятото.

Учителят Беинса Дуно казва, че на този ден се сменят енергиите на Земята.

А Рудолф Щайнер метафорично описва това време като периода на пълното издишване на Земята, като противовес на зимното слънцестоене и Коледа – когато е нейното пълно вдишване като жив организъм…

В периода около Еньовден:
„…Всичките душевни сили на Земята са разлети навън в космическото пространство, цялата Земна душевност е отдадена на космическото пространство. Душевните свойства на Земята са пропити със силата на Слънцето, със силата на звездите. Христос, който е свързан с тази Земна душевност, съединява Своята сила със Слънчевите и звездни сили, които сега се носят сред разлятата из Космоса Земна душевност. Настъпило е времето около Еньовден. Земята е в състояние на пълно издишване. Във външния облик на Земята, с който тя поглежда към Всемира, личат не нейните собствени сили, какъвто беше случаят със зимното слънцестоене: сега нейната повърхност е белязана от силата на звездите, от силата на Слънцето, изобщо от целия заобикалящ я Космос.

…Древните посветени имат усещането как собствената им душа – заедно със Земната Душа – се отдава на Космоса. И преди всичко те си казваха приблизително следното: С нашата душа ние живеем в космическите простори. Ние живеем заедно със Слънцето, ние живеем заедно със звездите И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израстналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл. Обаче, всичко онова, което се проявява в Космоса като идващо от Земята и покълващо в хиляди и хиляди багри е от същия вид. Само че то е отговор, рефлексия, възвратна сила, докато в нашите човешки души ние носим директната сила…

…Мантрата за дните около Еньовден от Древните Мистерии е „Приеми светлината!“, като се има впредвид духовната мъдрост…

…Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите Божествено-духовни сили. Не от другаде, а от звездите хората са извличали силата да създават своите празници…“

Рудолф Щайнер,
„Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята и четирите големи празници“.

 

 

 

 

 

You may also like...