Кратко споделяне за Любовта


реквием
Бяха минали около 5 часа, откакто бях спрял за последен път, за да отида до тоалетна.

Карах 40- тонното си превозно средство по завоите на магистрала близо до Северна Каролина.

Километражът ми показваше, че съм заковал около 1100 мили. Оставаха още 300 до крайната ми цел.

И тогава нещо се случи.

Все още не зная точно какво.

Изведнъж милите на километража ми бяха 1300, а аз си спомнях единствено как на два пъти се стрясках леко насън, когато мантинелата се приближаваше опасно.

Бях проспал 200 мили, докато камионът ми се движеше по завоите на въпросната магистрала.

Кой беше шофирал?

Със сигурност не и Георги Жеков, който тогава минаваше по 1000 и повече мили на ден с камиона си.

Какво точно беше станало?

Нямам идея. Но имам подозрения.

Някой там горе ме обича и продължава да го прави.

А колкото повече аз обичам себе си, толкова повече и този някой горе ме обича и предпазва.

Интересна комбинация, нали?

Както и да е.

Пътувах към Северна Каролина, за да прекарам няколко дни с една прекрасна жена.

Сега е щастливо омъжена. Наскоро й честитих сърдечно.

Все още я обичам.

Както и всички други жени, които са били и продължават да бъдат част от живота ми.

Благодарен съм за всеки един миг прекаран с вас.

За всеки един урок.

За всяка една открадната целувка.

За всяка една прегръдка, чрез която да усетя едно туптящо до моето сърце.

Понякога е трудно да опишеш с думи любовта.

Всъщност никога не е било възможно.

Всички само се опитваме.

Любовта е абстрактно понятие.

Тя се слива с нас, когато минем отвъд постоянния поток от мисли, които постоянно кръжат в главите ни.

И точно за това няма как да бъде описана.

Защото сама по себе си не подлежи на каквито и да било понятия и представи.

И въпреки това всички продължаваме да пишем за нея.

Просто понякога не знаем по какъв друг начин да я изразим.

Събуждам се, а часът е 4.30 сутринта.

Живея друг живот.

Този на любовта.

Без думи и понятия.

You may also like...