Напоследък, докато пиша тук, в този блог, едновременно с това чета и много други блогове, където намирам интересни и не толкова интересни неща.
Прави ми впечатление, обаче, че всички, навсякъде и без изключение пишат и мъдруват по въпроса за целта на нашия живот.
Аз също разбира се го правя и то всеки ден. Почти без изключение. Изключенията са тогава, когато живея целта на своя живот и изобщо не мисля за нея 
Каква е вашата цел в живота?
Моята е да правя това, което ме прави щастлив.
Да правя това, което ме кара да се усмихвам и да се будя рано сутрин с мисълта “Даааааа! Днес ще бъде още един прекрасен ден изпълнен с чудеса!”.
Да прекарвам времето си с хората, които обичам и които ме вдъхновяват, за да продължавам към следващата опитност и научения урок от нея.
Да съзерцавам птичките в небето и преминаващите облаци, когато аз поискам, а не когато имам почивен ден или отпуска.
Да се сливам с морските вълни, когато тялото ми има нужда и когато съгласувам собствените си желания с него
Да катеря скалистите върхове, когато душата ми закопнее за това.
Да прегърна и целуна любимия до мен човек силно и страстно.
Да бъда себе си.
Да бъда свободен.
Като вятъра.
Целта на живота е да бъдем щастливи, правейки това, което искаме, с когото искаме, когато поискаме.
От там нататък можем да описваме всичко в горното изречение в подробности. Въпрос на избор.
Многоточие…
