Килийна медитация


prison_1544721c
Часът е 5 сутринта и аз споделям килията на местния арест с още 15 души.

Мястото е Лас Вегас.

Идилия.

Всички без изключение са или много пияни или много надрусани. Някой от тях са бити и от тях тече кръв.

В ъгъла има тоалетно гърне, където някакъв мъж се опитва да извади на бял свят всичко, което е поел по-рано.

Аз съм все още със замаяна от алкохола глава.

Карах по-бързо от обикновено и ме спряха. Не можех да си кажа името.

В 5 сутринта, обаче, бях вече трезвен. Като репичка.

Действителността ме отрезви.

Особено голата килия с две твърди койки, вече заети от гостите дошли преди мен.

Имаше място на земята в един от ъглите.

Възползвах се.

Скръстих крака пред себе си и облегнах гръб на студената стена.

За пръв път взех решението, че е нужно да медитирам.

А дори не знаех какво точно означава тази дума.

Да изключа ума си за малко.

Да спра постоянния брътвеж.

Иначе можеше да полудея.

Гласовете на хората около мен като че ли намаляха чувствително. Вече не ги чувах толкова силно и ясно.

Не знам какво бях направил, но имаше ефект.

Обзе ме спокойствие.

И ясното знание, че всичко ще бъде наред.

Така и стана.

Първата ми “килийна” медитация.

Но не в скален манастир.

Животът не винаги ни поднася уроците си през призмата на розовите очила.

Дори напротив.

You may also like...