Йордан Камджалов: Гениалността е задължителният минимум


Yordan_Kamdzhalov_221_3

 

Интервю: Лилия Илиева

Първото впечатление от Йордан Камджалов е, че е хубав мъж. Второто – необичайният му външен вид. Срещаме се в мрачен ден, а Камджалов пристига облечен с бяла риза и бели слим дънки, виненочервени обувки Док Мартинс, сиво сако и жълто шалче. Носи и слънчеви очила на главата си като диадема. Суетен е. Не спира да се самонаблюдава. Говори драматично, на моменти прави дълги паузи. Внимателно подбира думите си и следи за ефекта им.

Йордан Камджалов има звездна биография. Завършил е дирижиране в Берлин. Лауреат е на престижни конкурси за диригенти, има награда за изключително високи артистични постижения от Берлинската академия. Лондонската филхармония го определя като един от тримата най-добри диригенти от неговата генерация. През 2014 г. НАСА и Международният център по астрономия (IAU) кръщават на негово име астероид, като обявяват, че „той свързва света на музиката с очарованието на вселената“. Артистичен директор е и главен диригент на международния концептуален културен проект Genesis Orchestra и на „Музикална лаборатория за Човека“. Дирижира новогодишните концерти на Новата японска филхармония в Токио. Интересува се от астрофизика.

Необходима ли е физическа подготовка, за да бъдеш диригент? Отстрани изглежда като тежък физически труд.

Когато бях студент, и аз махах повече, но е дилетантско и говори за слаба подготовка. В момента, в който осъзнах това, започнах да търся стил, в който с минимални движения да може да се отделя и комуникира максимална енергия – принцип, който свързвам с атомната енергия. На концерт при пълноценна комуникация 80 процента от ръководството на музикалния процес става с очите, 5 – с лявата ръка, 5 – с дясната. Останалите 10 процента са в други функции на поведението, на тялото и мисълта. Дирижирането е магия, манипулация, комуникация. То е умението за пълна мобилизация на колективната интелигентност – и емоционална, и ментална. И повярвай, ако това се случи, няма значение как диригентът си движи ръката. Това вече е суперкласа.

Как постигна големия успех на твоя мандат като генерален музикален директор в Хайделберг? (Камджалов е първият чужденец, избран за тази длъжност, както и за главен диригент на Филхармоничния оркестър и Оперния театър на Хайделберг.)

Започнах сътрудничество с най-големия немски институт по астрономия и кръстих първия ми сезон „Еволюция“. Започнахме с концерт на тема „Космос“. Работих зверски с оркестъра с качествено различна репетиционна техника. Въведох много нови програми, като наложих силна българска линия чрез гост солисти, диригенти, певци, композитори. Търсих как да докоснем хората. И бързо дори и в медиите тръгна мълвата, че новият генерален музикален директор в Хайделберг е магьосник. Имахме най-касовите сезони в историята на тази немска културна институция. Качество. Супероткровеност. Това е нещо, за което ми е образец Мариус Куркински – да си суперподготвен, суперчестен и суперизискващ от себе си и от другите. След това постепенно започнах да усещам оковите на институционалното, които са смърт за всяко изкуство. Музиката и политиката си взаимодействат във всички държави. Не можех да пожертвам безпределната си творческа свобода. И създадох нещо по-добро – Genesis Orchestra, който, смея да кажа, в редица отношения е вече по-добър от този в Хайделберг.

В Хайделберг си посещавал лекции по астрофизика.

Още преди първия си работен ден като генерален музикален директор се запознах с директора на института, записах се като свободен студент и започнах да ходя на лекции по астрофизика. Сбъдна се една от детските ми фантазии. Винаги съм искал около мен да имам частни учители по математика, физика, астрономия, които да ме обучават, да знам последните неща. Астрономията и астрофизиката са стара моя любов. Всеки ден мисля за космоса, за това, как функционира изобщо материята, природата. И имам връзка с член на Международния астрономически институт, НАСА и т. н., на когото мога да се обадя по всяко време, всеки ден без почивен ден и да му задавам въпросите, на които нямам отговор.

Срещал ли си трудности заради това, че си българин?

Разбира се, че съм имал трудности. Истината е, че на провинциално и на локално ниво съм бил отхвърлян. А на международно и световно съм бил приеман. Навсякъде по света може да има и провинциално, и световно ниво. Което означава, че навсякъде едните могат да кажат – не го разбирам, другите – този е супергениален. Моят професор от Берлин казваше, че стилът ми на дирижиране е неортодоксален и за някои е стряскащ. Аз тотално отказах да копирам моите учители и когото и да било. Казвали са ми от немски оркестри, в които са ме канели за диригент, че в първите моменти са си мислели – този е или шарлатанин, или абсолютен гений, защото съм се отказал от конвенционалната капелмайсторска техника. И фактически трябва известно време да видят дали „ще докарам лодката до другия край на реката“. Абсолютно винаги я докарвам.

Имаш ли усещането, че си различен от другите?

(Мълчи.) Ти какво смяташ? (Прави пауза.) Аз търся различното. Адмирирам го. В Genesis Orchestra и съставите търсим точно различността. Сред моите учители e професор Нева Кръстева например, при която ходя да ме обучава все още все едно съм първи курс, докато работя върху Моцарт. Мариус ме вдъхновява и ме обучава от сцената. За първи път го видях през 1996 г., преди 21 години. Играеше „Дамата с кученцето“. И ме порази. Възхищавам се на тоталната му отдаденост и способност за идентифициране. Той може да не се чувства достоен за определен автор, но да октавира. Това е големият артист. Близки сме, много сме свързани. Разбира се, няма как да се виждаме редовно, но той е един от моите „донори“.

Мислиш ли, че си гениален?

Ти какво мислиш? (Мълчи 5 минути, драматично.) Естествено, че съм. Добре, аз съм официално признат за гениален, в международен план, но гениалните постижения се създават в условията на колективност. Големият режисьор може да извади гениални елементи от всеки актьор. Същото важи за диригента. Може да звучи брутално, върхът на арогантността, но гениалността за мен е задължителният минимум в изкуството. Следващото ниво е нивото на светеца. Дотам има още много път, а той изисква много смирение. Част от него е просто да обичаш всичко, да го разбираш, да осъзнаеш, че скръб и радост са едно от гледище на любовта, да изпитваш състрадание. Състраданието беше първият ми двигател. На 14-15 години разбрах, че в Африка може би също има хора, които страдат. И в Южна Америка. И започна да ме е грижа за тях. Усещаш голямото колективно страдание на планетата и страдаш, че си толкова ограничен и безпомощен, че не можеш да промениш живота на другите. Състраданието ражда стремеж към споделяне, към съпричастност. И нямам търпение да октавира в следващото си състояние, което е любов. Тя трябва да е най-голямата мотивация в живота.

Какво представлява „Музикална лаборатория за човека“?

Най-креативното нещо, в което съм участвал. Единият формат е хор по модел на Лондонския филхармоничен хор – гражданска селекция. Това не са музиканти, но пеят целия световен репертоар по начин, който не отстъпва на професионалните хорове. Търсим резонанс с най-големите шедьоври. Звучеше непостижимо за мнозина, но смятам, че имаме най-добрия хор за изпълнение на тази музика в страната. Всеки от съставите е минал през индивидуални прослушвания и е изпробван в продължение на две години. Това са хора, в които сме търсили разбиране, музикалност, всеотдайност, дълбочина, желание за виждане на повече от това, което се вижда.

Къде живееш?

На много места. Навсякъде и никъде. Аз съм номад.

Къде се чувстваш вкъщи?

Сред природата. В планината. Нависоко. Качвал съм се до Монблан. Навсякъде, където ходя по света, търся природата. В Лондон например бягам в Хайдпарк. Имам супернагон към пространство и към хоризонт. Вдъхновява ме усещането за перспектива и за неща, ненаправени от човеци. Интересува ме това, което са построили по-големи сили. Обичам да ходя там, където природата е по-силна от мен. Обичам да бъда мачкан от природата. Искам да бъда събарян от вятър, от студ, от дъжд, да бъда унижаван, да виждам, че съм слаб. Това ме възхищава и зарежда.

Имаш ли възможност като човек, който много пътува, да бъдеш с децата си? И какво обичате да правите заедно?

За мен е голям празник винаги, когато се виждаме. Правим по-диви работи, малко по-бързи и опасни неща. Караме сегуей, колело всички заедно. Прегръщаме се и много се целуваме. Екстремно. Обичат да пеят и да рисуват. Чрез тях разбрах какво е любовта.

Не го ли разбра чрез майка им, за да стигнеш до тях?

По-специфично е, защото по отношение на децата има едно биологически заложено поведение на абсолютна жертвоготовност. Усещаш, че можеш да скочиш в огъня веднага, след секунда, ако се наложи. Това е абсолютният градус на любовта. И най-близко до него е чувството към децата.

Бил ли си на ражданията им?

Да. Това е едно от чудесата. Смятам, че така трябва да бъде. Това е закон.

Какви изисквания имаш към най-близкия човек до себе си, за да го почувстваш истински?

Мога да изброя десет, половината са подобни на тези, които очаквам и от колегите от екипа, от хора, от оркестъра: естествено, пълна съпричастност, пълно отдаване, пълно разбиране, пълно приемане, безотказност, сила, за да може да се издържи на това напрежение, първокласна химия, суперинтелигентност, всичко да е супер. И това прави мисията невъзможна, ще кажеш, нали? Виж, не пожелавам на никого да живее с мен. Всъщност бих го пожелал на абсолютно всеки. Животът с мен може да бъде ужасен, освен ако човек не е в самоволно крайно самоограничение. В каквото съм аз. Аз изисквам от другия само това, което изисквам от себе си. Ако аз бягам 100 метра, искам и другият да бяга 100 метра. Това е.

А важно ли е какво иска той?

Ако иска същото, значи всичко е ок и никой не кара никого за нищо насила. Този партньор се нарича „генерален съмишленик“. Ти не можеш да го намериш, освен ако той не се появи.

Доколко си близък с родителите си?

Почти всеки ден се чуваме. Обичам ги. Те, без да искат, са ме отгледали. Ти не можеш да отгледаш такова нещо нарочно. Искам да кажа, че са велики. Когато бях в шести клас, баща ми ми подаряваше енциклопедии – „Космос“, „Религиите на света“, „Чудесата на света“, които аз изучих. Той ми помогна да раздвижа моя ментален пласт, който отиде на пълен макс. В седми клас си купих „Закони на доброто“ – книга на Петър Дънов. Не съм подозирал, че има закони на доброто и че то може да бъде възпитавано в човека. Стигаше ми да я отварям или да си прочитам заглавието. С пълно уважение към всякакви течения, учители и религии, които смятам за огромно богатство, Дънов се оформи като абсолютен авторитет. Текстовете му съдържат ключове на живот, на мислене, на чувстване, на проява, на разбиране на живото, на неживото, на разбиране на природата на числата, на тона, на природата на човека, на самата природа. Едва наскоро започнах да разбирам горе-долу за какво може би става въпрос. И така в осми клас светогледът ми вече беше завършен и започнах пълна интегрална себеподготовка по отношение на всичко – литературата, поезията, най-вече европейска, философията. Стигнах и до Ницше. Майка ми ме учеше да свиря на пиано, с което раздвижи моя артистичен пласт. Двамата с баща ми ме подготвиха като суперинсталация, без да го осъзнават. Дадоха ми мая, която доразвих. Всички сме уникални индивиди с еднакво мощна Божествена същност, но различно проявена. Когато развиеш себе си като автентичност, а не като его, тогава има условия човек да намери своята проява, без да бъде копие.

Спортуваш ли?

Като ученик играех баскетбол, много. Мога да стана световен шампион във всеки спорт без изключение. Просто нямам време за това. Иначе съм в перфектна форма, тотално атлетичен съм. Тренирам по 20 минути на седмица, но концентрирам мисълта си във всеки един мускул. Манипулирам си собственото тяло. Когато нещата се правят с мисъл, ефектът е много по-голям.

Как се храниш?

60-70% от храната ми е плодове и зеленчуци. Ям по една салата на ден. Най-вече капрезе. И храната ми отговаря на три характеристики: тембър, тоест специфичност във вкуса, плътност и влажност. Да няма сол, захар, консерванти. Не обичам подправки. Искам чистота. Пия чай. Възможно най-билковия, най-обикновения. Никакви червени, зелени, черни чайове не пия. И за мен най-свещеното нещо са хлябът и водата.

Разбрах, че обичаш високите скорости.

Да, аз си почивам с екстремизъм. Само хеликоптер не съм карал още, но предстои. За мен движението е вдъхновение. Искам да ме обрули вятърът. И да ме хвърля! За мен е много смиряващо да усещам, че съм под влияние на по-голяма сила от мен. В смирението на човек има голяма сила. Усещането за собствената нищожност на фона на гигантската природа е повече от шанс да бъдеш адекватен. Аз съм абсолютен екстремист. Yes. Това съм, това е Йордан. Ангел и екстремист едновременно. Не, ангел не съм.

На 29-годишна възраст създава фондация за подпомагане на развитието на млади български творци. Съосновател е на Съюза на генералните музикални директори и главни диригенти в Германия.

Източник: eva.bg

You may also like...