Изборът


изборът

Поредната статия за греховете на българина стои пред мен.

Нека да ги изброим: алчност, гняв, леност, чревоугодие, надменност, завист и похот.

Картини на разрушената българска природа и топлите й морски брегове. Отпуснати от скука телеса в депутатските кресла. Проститутки на път към Европа (в най-добрия случай). Няма да продължавам, сигурен съм, че вече знаеш какво следва.

Коментарите към статията са изпълнени с всички нюанси на човешките емоции- от почти безмълвно съгласие до крайно отхвърляне и песимизъм, който да допълни нарисуваната от автора картина.

Тук, таме се прокрадва и някой коментар, който да спомене, че “Всичко, което виждаме сме го направили самите ние.”

Гениално прозрение. Разбира се, че сме си го направили самите ние.

Кой освен аз и ти може да вземе решение за това какъв да бъде живота ни? Никой.

Повтарям- никой!

И няма да се уморя да го правя.

Защото изглежда, че колкото повече наблюдаваме тези описания и картини, толкова повече заравяме глави в пясъка, за да избегнем видимата действителност, която сами сме избрали да виждаме.

Защото кой подкрепя безмълвно ставащото в родната ни България? Кой навежда глава всеки път, когато “законосъздаващите” решат да забият поредния пирон в българското сърце? Кой решава да избяга, защото е по-лесно, вместо да изправи рамене и да каже “Стига!”?

Ще ти отговоря.

Аз и Ти.

Истината боли, нали?

Истината озари и мен и прониза първо сърцето ми, а след това взриви и немощния ми ум. Преди около 7 години.

Бях там, отвъд океана, “мислещ”, че живея, “чувстващ”, че линея.

И се върнах и прозрях.

Всичко, което искам да видя в заобикалящия ме свят, зависи единствено и само от мен самия.

От моите мисли и намерения. От моите съзнателни действия. От това да приема настоящия момент такъв, какъвто е и да направя нужното, за да го променя.

С действие, а не с поредния анонимен коментар. В последното всички сме много силни, спор няма.

Въпросите са следните- готови ли сме да приемем, че сме създали България такава, каквато е сега? Най-вече чрез нашето мълчаливо съгласие.

Готови ли сме да поемем отговорност за живота си и да осъзнаем, че всичко зависи единствено от нашите решения?

Готови ли сме да излезем от зоната си на комфорт, в която сме толкова лесни за манипулиране?

Готови ли сме да действаме?

Ще отговоря за себе си.

Аз съм готов.

Тук и сега. Самите ми действия показват това.

А ти готов ли си?

Не е нужно да ми отговаряш. Отговори на себе си.

И ако си готов, то покажи го. Говоренето не е нужно. Да си чешем езиците из коментарите можем до безкрай.

Просто бъди примера, който искаш да видиш в света.

И ако ме попиташ “Лесно ли е?” ще ти отговоря “Не!”.

Защото да поемеш отговорност за живота си е най-трудното.

Но е едно е сигурно.

Това ти дава свобода.

 

You may also like...