За числото тринадесет от Учителя Беинса Дуно


13

Та казвам, числото 13, в какво седи нещастието му? Нещастието е там, че то представя дом, дето майката е заминала за онзи свят или дъщерята, или синът. Бащата е там, но майката я няма. Майката е онази, благородната, която върши всичките работи. Нея я няма. Затуй е нещастие в дома. Когато майката я няма, децата са въшлясали, нечисти, няма кой да им почисти. Бащата е несръчен. Всички считат, че той е изчезнал, но той е член от дома. Най-важният член е. Някои казват тъй: „Не ме е страх от числото 13.“ Числото 13 е на бойното поле, при картечниците – огън има, да минеш през него. Да минеш през тази зона на бойното поле. Казва: „Не ме е страх.“ Но като дойде там, не е само една картечница, но десетина картечници. Тогава ще видиш какво е числото 13. Казвате: „Суеверие е.“ Какво суеверие, как ще минеш? Ще се откажеш. В дадения случай числото 13 е число без любов. Любовта я няма там. Числото 13 е насилие. И тогава кабалистите лесно разрешават въпроса. Казват: „Ще изменим числото.“

Да се измени числото се изисква цяла наука. На дъската ще напишеш числото 13, ако искаш да не те крадат крадци, защото и крадците се страхуват от числото 13. Тури съкровищата си под числото 13, и тогава никой няма да влезе вътре. Умрял някой, той е числото 13. Имате един клозет нечист, то е числото 13. Имаш да даваш, пък нямаш нито пет пари, то е числото 13. Отрязан ти е единият крак, то е числото 13. Отрязани са двата крака, то е числото 13. Отрязват ти едната ръка, то е числото 13. Извадено ти е окото, то е числото 13. Оглушал си, то е числото 13. Суша е, нищо не расте, то е числото 13. Всичките нещастия в света произтичат от числото 13. Не че числото ги ражда, но онези Божествени сили, които раждат благата, имат еднакво отношение. Следователно има една дисхармония. Скарали се двама, то е числото 13. Не могат да се примирят, то е числото 13. Предадеш урок на някой ученик, не му стига умът да го научи, то е числото 13. Убеждаваш някого, той не вярва, то е числото 13. И онези, които не разбират закона, турили числото 13 на любовта. Хората не знаят, и малцина я четат. Казват: „Веднъж я четох.“ Като четете веднъж, два пъти, три пъти, не стига. Виждате, че аз я чета и ви вкарвам в тази глава. Само когато аз говоря за любовта, спазвам едно правило, понеже при числото 13 седи най-голямата змия, с най-силната отрова и който рече да влезе там, клъвне го, търкули се на земята, та когато аз влизам в числото 13, сменям този караул, турям една фиктивна змия, неорганическа, само да плаши. Когато е жива змията, не е лесно. Който иска да влезе в тринайсетата глава, трябва да смени караула. Като влезе и като излезе, има опасност. И като влиза, има опасност и като излиза, има опасност да те клъвне.

Вземете в живота двама приятели, те искат да влязат в стаята на любовта, дето живее една красива княгиня. Като влезе единият, се влюби. Като влезе и другият, и той се влюби, и приятелството изчезне между тях. Изчезва приятелството, защото, като рече да влезе, ще го клъвне змията, или като излезе, ще го клъвне. И оттам насетне не харесва момата. Зароди се и омраза между тях. Защо? Защото княгинята живее в стаята на безлюбието. Представете си – и двамата овчари, млади момци, а пък момата е княгиня. Влезе единият, мисли, че тя го обича, влезе другият, и той мисли, че тя го обича. Мислите ли, че една княгиня може да обича един овчар? Тя си играе. Тия двамата овчари влизат и не знаят, че като влизат, ще се осакатят. Колко от вас има със счупени сърца. На какво се дължи това? Вие сте влезли в стаята на любовта без позволение. Змията ви е ухапала. Вие изучавате Бога. Опасна работа е числото 13. Не може да изучавате Бога. Ние нямаме понятие какво нещо е Господ. Голямата змия седи там, ще те клъвне, и ще се свърши работата. Някой път дойде ви наум, казвате: „Толкова години служим на Господа, какво ни е дал?“ Някои от вас казвате: „По любов го взех, какво ми даде той?“ Друг казва: „По любов я взех, какво ми даде тя?“ Не е виновната тя. Всеки, който влиза в стаята на любовта, може да бъде клъвнат от голямата змия. Някой път обвинявате Ева. Тя влезе в числото 13, и като влезе там, клъвна я змията. Не трябваше да влиза. Падението стана от безлюбие. Ева влезе, когато не разбираше. Тя влезе в числото 13. Няма да влизаш, понеже е забранено. Забранено беше това дърво.

В числото 13 трябва да влязат най-силните, най-умните, най-гениалните, светиите. То не е за невежите хора, те да седят далече от нея. Само да погледнат и да си вървят. Има защо хората в Европа да се плашат от числото 13. Сега ние сме в числото 13. Казвате: „Кога ще се свърши тази война?“ Числото 13 е войната. Всичките хора търсят победа. Всичките хора искат това, което не трябва да го искат. Ако искаш да победи любовта, разбирам, но ако искаш безлюбието да победи, това е неразбиране. Ако трябва да победи разумността в света, разбирам, но ако трябва да победи невежеството, не разбирам. Ако трябва да победят силните хора, които ще турят ред, разбирам, но ако ще победят слабите, не разбирам. Каква е тази победа?

Та казвам: аз говоря за любовта. Но до Христа тази змия седеше като пазителка на любовта. От Христа насам вие още не сте изучавали закона, този закон се измени, не знаете кое число е. Ако човек на любовта не може да жертва всичко, трябва да не влиза при нея. Щом започнеш да правиш сметка и дойдеш до закона на любовта, голямата змия ще те ухапе и оттам насетне нищо няма да излезе от тебе. Много пъти хората не са готови и казват: „Повярвай в Бога.“ Той казва: „Оставете ме, нека си поживея сега в света.“ „Повярвай в Бога.“ Ще го ухапе змията. Казва: „Трябва човек да стане.“ Да стане човек, трябва да разбира. Като влезе в стаята на любовта, какво трябва да търси? Като идеш при Бога, какво трябва да търсиш? Ти при Бога за да идеш, трябва да се справиш със своите наследствени черти, трябва да се справиш със средата, в която живееш, трябва да се справиш с характерните черти, които си имал. Те са три области, от които зависят наследствените черти. Не сме свободни. Роден си от една майка, която е болна, наследил си нейните черти. Роден си от глупава майка, наследил си нейната глупост. Роден си от един баща пияница, наследил си неговите лоши черти. Наследствените черти, добри и лоши, се унаследяват. Туй, което си го наследил, ти не можеш да се избавиш от него. И от доброто не можеш да се избавиш, ако се наследи. Казват някои: „Поправя се.“ Не се поправя. Вие искате да преобразите характера. В какво седи възпитанието? Церът на сиромашията е богатството, церът на болестите е здравето. Не церенето, но здравето е лек. Здравият човек е свободен от болестите. Който не е здрав, не може да бъде свободен. Ти пари ако имаш, дрехи ще имаш. Но тия неща не могат да внесат онова, което искаш, здраве не могат да внесат. Зависи как гледа човек.

Хората се страхуват от числото 13. Ще кажете, че това е суеверие. Зависи как гледа човек на нещата. Ако огънят е голям, не е суеверие, че се страхувате да влезете в него. Ако огънят е слаб, и децата могат да влязат в него без страх. Сега мислят за любовта. Любовта не е за деца, тя е за възрастни хора, които имат разбирания. За да бъде човек любещ, той трябва да разбира закона на надеждата, той трябва да разбира закона на вярата. Тогава, да дойдем до закона на любовта, два етапа има. Човек, за да познае любовта, трябва да има отлично тяло, добре създадено, да има добро унаследено тяло. Човек трябва да има отлично унаследен ум. И човек, за да познае любовта, трябва да има отлично унаследено сърце. Човек, за да познае любовта, трябва да има отлична душа и трябва да има отличен дух. Не е лесна работа. Вие казвате: „Любов.“ Любовта не е за деца. Често чувам да казвате: „Тук не сме хора на любовта.“ Ти, първо, трябва да се учиш от любовта, щото има правила. Да се учи любовта, е най-голямата наука. Вземете един цигулар: още като видиш как си държи цигулката, пръстите, може да знаеш дали ще свири добре. На съвременните цигулари много още има да им се предава. Тонът на един цигулар трябва да бъде непогрешим, чист тон. Чистият тон може да стане само със средния пръст, само със средния пръст може да се произведе. Достойнството на тона може да се предаде само с първия пръст. Красотата на тона само третият пръст може да внесе. Основният тон с малкия пръст се взема. И палецът си играе своя роля в цигулката. Той си има своя служба и в пианото, и в китарата. Съвременното свирене е чисто механично. Отлична техника, но мъртва е тази музика. Мъртва е по единствената причина, че като влизат музикантите, те са ухапани от тази змия. Той сам е недоволен, той свири само за пари. Свири и като му дадеш пари, доволен е. Музиката служи като средство за придобиване на пари.

Казвам, ако ти в любовта не можеш да се подмладиш, ти не си разбрал любовта. Ако в любовта изгубиш здравето, не си я разбрал. Всички се хвалят, че като влязат в любовта, стават разсеяни. Змията ви е клъвнала.

***

Но трябва да имаме една идея за Бога. Като дойдеш до Него, каквото Той ти каже, направи го. Да ходим по закона на любовта, по закона на истината, по закона на Неговата мъдрост. Любовта ще ни запознае с Бога, мъдростта ще ни запознае с ангелите, истината ще ни запознае с разумните хора на земята и с цялото битие. Човек, който ходи по закона на любовта, ще познае Бога. Човек, който ходи по закона на Неговата мъдрост, ще се запознае с всички напреднали същества, които са съвършени. А който ходи по закона на Неговата истина, ще се запознае с всичките хора, с всичките други животни, на които човек е господар. Ако не можем да се запознаем с Бога, не можем да се запознаем с ангелите, ако не можем да се запознаем с всичките добри хора, ние не сме в пътя на любовта и всякога ще чуваме: „Чакай.“ Ще има раждания, прераждания, умирания, ставания, падания, ще кажем, че животът няма смисъл. То не е вярно. Животът няма смисъл, понеже ние отхвърляме ония наследствени черти от Бога. Бог вложи в Адама и хубави черти, но Ева възприе от ценния адепт други унаследени черти. Че Ева унаследи чертите на ухапания човек. Първото ухапване е ухапването на Ева. При ухапването тя прие отрова, и тази отрова се предава. Трябва да турим преграда чрез любовта.

Бог е, Който може да ни избави от смъртта в живота. Смъртта е онази отровната змия в света. Ще се откажем да постъпваме тъй, както Адам постъпи, ще се откажем да постъпваме тъй, както Ева постъпи, и ще възприемем да постъпваме тъй, както Христос постъпи.

Из беседата “Числото Тринадесет”,  Утрини Слова , София, 6 Юни 1943г., (Неделя) 5:00ч.

Източник: Beinsa.bg

You may also like...