За традицията на постите


10448667_550937978373894_7622453087227318038_o

Постите са забележителен период в нашия народен календар.

Въздържането от определени продукти е част от историята на всички народи. То е натоварено с не леката задача, да пречисти тялото и душата, както и да доведе до състояние на вътрешен покой.

Днес има много и различни системи, медикаменти, хранителни добавки и какво ли още не за пречистване на организма. Някога българите са спазвали прости правила, като са слагали на трапезата си храната, която са отгледали и са съхранили за отредените периоди на пост.

Животът на нашите предци протичал в единен ритъм, зададен от редуването на делници и празници, на работа и веселие, на постене и блажене. Така храната и храненето не били просто въпрос на личен вкус и избор, а следствие от определени правила. Те носели обреден смисъл, подреждали битието на отделния човек, на рода, на селището.

Литературните източници от Средновековието споменават, че набързо приготвените каши от прясно смляно брашно били сред най-разпространената храна на българската трапеза. През постите те се приготвяли без мляко и яйца, с добавени корени и зеленчуци. Без животински продукти се приготвяли и традиционните баници, в които по време на пости слагали коприва, лапад, лук и орехи.  

За дните на постите храната се подготвяла още през есента. На специални места в къщата се изсушавали чушки и домати. Корени от полезни растения се слагали в избата. Някога много популярни били ястията от нахут. Приготвяли го така, както днес се приготвя фасул. На някои места у нас от нахутени зърна се приготвял и квас за хляба.

Оризът навлиза сравнително късно в българската кухня. Появата му замества друг традиционен продукт – булгура. С булгур се приготвяли не само каши, но и хляб, пълнени чушки и “витки” – фолклорното наименование на ястие, известно днес като “сарми”.

Постите минавали по-лесно за хората, които имали зехтин и маслини на трапезата си. Маслините често поднасяли с лук.

Като човек,който не консумира месо вече пет години и с многогодишен опит в постенето, безспорно мога да кажа, че се чувствам добре с този ритъм на хранене. Самият организъм усеща идването на „постния“ период и сякаш се самоорганизира. Безспорно и природата е в унисон с цялата тази симбиоза, затова и именно пролетният пост никога няма да те остави без коприва, лапад и идващите след тях щир и лобода. Спанакът не се е среща в диво състояние или поне не този който познаваме, затова се е смятал на времето за лукс на майстора (градинаря).

През коледните пости се набляга на кисело зеле, фасул, цвекло, ряпа, леща, нахут, ядки, ябълки и т.н.

Моля споделете тази статия с приятелите си, за да бъде полезна и на тях! Благодаря Ви!

Източник: http://novazemia.org/

You may also like...