За планетарните влияния от Учителя Беинса Дуно


планети

Онези, които изучават дълбоко природата, когато говорят за планетите, разбират: в пространството, през което сега пътуваме, има известни течения, които се отличават по своята гъстота и своята енергия. Например, когаго говорим за Марс, подразбираме тези течения, които обикалят и проникват цялата Земя, правят едно обръщение и винаги предразполагат хората, действат на ушните области, в страничните части на главата, събуждат чувствата на самосъхранение. Той е юнак, за самосъхранение готов е да извърши всички престъпления. А Луната за едно свое удоволствие може да продаде баща си и майка си. За една дреха продава ги – то е едно лунно състояние.

Вземете едно дете, което цял ден плаче за една шапка. Някой път се ражда желание – ние искаме да бъдем учени хора. Учението не се придобива механически. Способността да знаете, вие имате в себе си, а съчетанието на тези условия отвън – ти си като един художник: четката и боите имате, но съчетанието художникът трябва да даде. Знанието механически не може да дойде. Във всички отрасли схващат живота механически. Когато човек схваща духовно нещата, ще има растене у него, ще стане благороден.

***

Тези, крайните планети – Сатурн, Уран и Нептун, изобщо, според мен, върху младите упражняват едно отрицателно влияние. Не че туй влияние е лошо, но в младите няма онези органи съградени – като дойде влиянието на Сатурна, усилва се деятелността и като не могат да развият духовна деятелност, те употребяват духовните си сили за физически нужди и тъй се огрубяват. Ако на тези сили не можеш да им дадеш онзи израз на духовност, непременно ще се огрубиш. (31-a лекция на MOK, държана от Учителя в София на 8.V.1927 г.)

***

В живота всички трябва да започнете с влиянието на Слънцето. Туй влияние може да съвпада със слънчевия възел и със симпатичната нервна система; и тя трябва да се координира с мозъчната система. Когато се увеличава влиянието на симпатичната нервна система, престава деятелността на ума. А щом симпатичната система се координира с мозъчната, тогава се усилва деятелността на мозъка. Затуй трябва да има преливане между тях – симпатичната нервна система, свързана с чувствата и мозъчната, свързана с мисълта. Между едната и другата трябва да има пълна координация. Щом има такова координиране, тогава може да има координация между костната и мускулната система. Например в ходенето – всички ученици бих желал да се отличавате, да имате едно пластично ходене. Като ходите, вашите движения да бъдат в координация с движението на природата; и тогава се добива красотата. Някой човек, като върви, харесвате го, понеже пластично върви; и по-малко енергия се изразходва – като се върнете дома си, усещате се освежен. Зародила се е някоя нова идея, а вървиш дисхармонично, връщаш се дома недоволен и губиш повече от силата си, понеже не си в координация с природата. (31-a лекция на MOK, държана от Учителя в София на 8.V.1927 г.)

Източник: http://friendsoftherainbow.net

You may also like...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>