За мързела и новата година


2187242989_bf77320e21_o

Защо изобщо започнах да пиша тези редове? Защото си спомних за една много важна думичка в човешкия речник- мързелът. Да, точно така, мързелът. Този, който обикновено ни отдалечава максимално от така желаните ни цели и мечти. Как? Обгръщайки ни с ласки и обещания, че имаме достатъчно време и че можем да напишем книгата, за която винаги сме мечтали, след като дремнем или изгледаме поредния холивудски буламач. Или че можем да отделим време, за да подобрим физическата си форма малко “по-нататък”. Или че ще се обадим на човека, който толкова искаме да видим или чуем “малко по-късно”. Примерите са много, и всеки от нас добре познава този модел.

3_my_lazy_cat

Месецът е Декември, годината е 2013-а, а аз представям втората си книга “Медицината на новото време” на Панаира на книгата в НДК. Усмивката не слиза от лицето ми. Мощно щастливея и изглежда си личи, защото все повече хора ми се усмихват. Една приятно изглеждаща жена на средна възраст хваща “Медицината” в ръце и я запрелиства внимателно.

” Ако имате някакви въпроси, с радост ще ви отговоря, тъй като по една случайност съм авторът на книгата”- усмихвам се учтиво аз. Жената ме погледна и ми каза следното “Съдържанието ми харесва, но има един малък проблем, методите в книгата няма да работят добре”. Рече и отсече. “- И защо мислите така, ако мога да попитам?”.

“Защото не са за мързеливи хора.”- казва тя.

Нямаше как да не се разсмея от сърце на това твърдение. Не за друго, а защото е много вярно. Методите в книгата ми наистина не са за мързеливи хора.

Всъщност като цяло животът, който живеем (особено в нашата мила България) не е за мързеливи хора. От нас се изискват някой основни качества, които да култивираме, за да бъдем полезни както на себе си, така и на обществото, в което живеем.

♥ Да се научим да си поставяме цели, евентуалното постигане, на които, да ни носи удовлетворение и радост. (и тук пиша евентуалното, тъй като в процеса на изпълнението, целите могат да се променят, а именно да станат по-големи)

♥ Да предприемаме ежедневни действия за постигането на тези цели.

♥ Да бъдем благодарни за всеки един малък подарък, който животът ни поднася (всяка глътка въздух и хапка храна също се включват в този параграф, нищо, че повечето хора пропускат тези така важни за съществуването ни дейности, като просто не ги осъзнават)

♥ Да казваме по-често “Обичам те” и да не си пестим прегръдките и усмивките, така сякаш ще се изчерпят след няколко дни.

♥ Да вярваме, че сме достатъчно силни и винаги подкрепяни от нещо доста по-могъщо от нас самите ( наречето го Бог, Енергията, Силата, няма значение, отвъд умствените ни концепции е едно и също). Без тази част ми се губят останалите, тъй като ако нея/него (тук може и без родове) я/го нямаше, сега щеше да е невъзможно да пиша тези редове.

♥ Да слушаме по-често сърцето си, отколкото ума си (много важен момент и също толкова труден за изпълнение, но култивиращ се успешно с течение на времето).

Всъщност към тези подчертани редове могат да се добавят още много. Важното е да започнем от някъде този така важен процес на осъзнаване, за това, че сме нещо много повече от роботизирани машини, които са създадени, за да изпълняват някаква насадена в биокомпютрите ни програма. Тогава и постепенно започваме да отваряме широко затворените си очи към една друга реалност, в която радостта и щастието от настоящия момент може да бъде споделен с ближните ни. И тази радост и хармония има силата да промени света такъв, какъвто го познаваме…

Пожелавам на всички ви да си поставяте смели и високи цели през новата 2014-а година и с малки, но сигурни стъпки да ги постигате. Пожелавам ви изгаряща цялото ви същество любов и вяра. Пожелавам ви здраве и не на последно място осъзнатост за собствените ви сили на творци. Какво ще изберем да сътворим в умовете си днес, което да се прояви в нашето “утре”, зависи единствено от нас самите…

 

1280px-Gesture_Recognition

You may also like...

2 Responses