Другата реалност за деца и възрастни


another-reality
Другата реалност за деца е едно пътуване. Пътуване на все още неоформеното и необусловено от обичайните човешки проблеми детско съзнание към разкриването на собствената му същност и безкраен потенциал.

Другата реалност за деца е една приказка, която живее във всеки един от нас, независимо от възрастта и опита, който имаме, независимо до каква степен сме се отдалечили от тази невинна и чиста енергия, която сме и винаги ще бъдем.

Другата реалност за деца е едно своеобразно завръщане у дома, там където започва и свършва всичко. Там, където няма начало и няма край. Там, където всички ние сме едно цяло с Вселената…

***

На моя племенник Кристиян и всички останали малки и големи вълшебници.

***

Внимание! Всички герои в тази приказка са напълно реални!

***

Имало едно време едно малко момченце, което било дарено по рождение с прекрасното име Кристиян. Още от появата му на тази чудна земя, неговата енергия и присъствие започнали да променят материалната действителност. Тази на формите и на предметите около него.

Като един истински малък магьосник, той превръщал все още неоформената, чиста енергия около него в твърди или не чак толкова твърди форми, в зависимост от своите желания. Защото той бил изпълнен с божията благодат, със силата, която някога била създала цялата вселена и всичко, което е…

Още отваряйки малките си сини очи, проглеждайки за първи път, той знаел за какво е дошъл и каква е неговата мисия. Знаел, че е нужно да разгърне своя всеобширен талант на магьосник, който само със силата на своята мисъл и воля, да може да превръща оловото в злато, тъгата в радост и омразата и неприязънта в силна, изгаряща любов и хармония.

А бил още толокова малък. Дори не можел да ходи по вече така добре отъпканата, от всички други деца преди него земя. Силата, която притежавал, обаче, била толкова мощна, че само едно завъртане на малките му очички и махване с малките му ръчички, били достатъчни, за да променят тотално света.

Защото той бил създателят на този свят.

Мъничък Прометей, дошъл, за да даде своя огън на хората. Огънят на любовта, съчувствието и знанието за истинската им същност, които те били забравили.

Затова и решил като порасне да казва всичко, да не спестява нищо на никого, за да може всички малки магьосници, които се появят след него да растат здрави и силни.

Защото той знаел, още тогава, когато поел за първи път, пълнейки с въздух малките си дробчета, че е единна и неделима част от всички останали малки и големи вълшебници на тази прекрасна земя.

Още хиляди други мисли минавали през все още бебешката му главичка. Гледал всеки ден лицата на майка си и баща си, на бабите и дядовците си и се чудел, как може всички те да вървят спейки през света около тях, неосъзнавайки силата на творци, която притежавали.

И решил, че ще бъде силен и смел и ще дава знанията, с които бил дошъл за пореден път на тази земя. На всички хора, които били готови да прегърнат себе си и своята истинска същност.

Нещата разбира се, не се получили точно така. Кристиян бил  обгрижван всекидневно от своите родители, баби и дядовци, които знаели и били сигурни от какво има нужда той и какво е най-добро за него . Но това изобщо не било така.

Единствено той знаел каква е неговата мисия и за какво е дошъл отново тук.

Дните минавали и все повече нови и нови образи и илюзорни, измислени герои били представяни на малкия Кристиян.

И не щеш ли, в един топъл и слънчев ден, той започнал да се отъждествява с тях.

Знанията, с които бил пристигнал, цялата мъдрост, с която бил дарен по рождение, се свили и притихнали някъде дълбоко вътре в него.

Приел образите на приказни герои от анимационните филми, които баща му му пускал вечерите след като се прибирал от работа. Приел образите и измислените личности от игралните филми и компютърни игри, които станали част от ежедневието му .

И се объркал. Започнал да забравя кой е в действителност . Започнал да не си спомня толкова добре за какво е дошъл и каква е неговата мисия на тази земя.

Силата обаче греела със своето малко синьо-зелено пламъче някъде дълбоко в неговата сърцевина. Сърцевината на цялата вселена и всичко, което съществува. И тази сила на моменти отново се разгаряла със силния огън на любовта и знанието.

Кристиян растял, но бил самотен и почти не си играел с други деца.

Странно му било как може хората около него да не разбират себе си и да продължават всеки един ден да повтарят едни и същи неща и грешки.

Как можели да стоят постоянно заключени в своите собствени затвори на така наречения интелект и личност, които си били създали сами с течение на времето.

Осъзнавал и че с него започва да се случва същото и то ставало все по-бързо и по-бързо. Затова и постоянно искал да бъде със своите баба и дядо. Те му давали възможност да бъде себе си и да си припомня все по-често защо е тук.

Дните на игри и веселие били продължителни и изпълнени със смях и радост от самото съществуване. Но и все повече въпроси изниквали в съзнанието на малкия Кристиян. Въпроси, на които той знаел отговора, но бил започнал да забравя. „Помни, помни, помни …”-повтарял си той и това му помагало.

Детските игри все още го задържали в настоящия момент за по дълги периоди от така нареченото време, което хората били създали за собственото си удобство и за това да могат да отчитат промените, които се случвали в света около тях.

Веднъж той вървял, хванал за ръка дядо си, който бил отново потънал в проблемите на своя ум. Ум, който го държал в хватката на миналото или на все още несъществуващото бъдеще.

И тогава Кристиян му казал сериозно и с твърд глас, като истински малък мъдрец- „Тук и Сега, дядо. Бъди Тук и Сега!”. Това разтърсило възрастния, но младолик мъж, който бил забравил кой е и какво е значението на настоящия момент и това, че в него единствено и само се случва всичко. Завръщайки се вкъщи, той със силен ентусиазъм споделил с цялото си семейство тази необикновена случка. Но хората имат навика да забравят…

Времето минавало, а малкият Кристиян растял ли рястял. Вечерите напускал света, такъв какъвто го познавал и пътувал из много и различни други вселени. Там се биел с дракони, спасявал красиви принцеси или пък съкрушавал зли демони със своя огнен меч. Тези светове били не по-малко реални от действителността, която го обграждала през деня, докато бил тук на планетата Земя, за да дава своите знания и мъдрост на останалите хора.

Веднъж,  докато се разхождали с баба му и дядо му в близката горичка, до града, в който живеел, той попитал- „Бабо, нали като напуснем физическите си тела, ще летим заедно през планетите?” Баба му го погледнала умилено, а в очите и се стекли две големи сълзи, едната от която прокапала по бузата й. Това били сълзи на щастие. Щастие от това, че тя също вече била стигнала до съкровената тайна на вселената и на живота и това, че той продължава вечно и навсякъде.

Отговорила му утвърдително, а малкия Кристиян зареял замечтан поглед в небето. Той вече летял, макар и сетивата и умът му, които му служили толкова добре, да му подсказвали, че е затворен в обвивката на тленно тяло. Той вече летял…лятял през Вечността…

 

You may also like...