До Варна с любов


IMAG2019
След като се събудих вчера сутринта, след една, две минути осъзнаване къде се намирам, си спомних, че след малко заминавам за Варна. И то на стоп.

Бях си стегнал раницата, която се оказа, че тежи повече от 20 кг. , а определено смятах, че мога да взема и още нещо :)

Не го направих и с бодра стъпка се изстрелях навън и потеглих към спирката на автобуса, който да ме отведе до края на града, откъдето бях решил, че ще стартирам своето “стоп” начинание.

Оставих раницата до себе си, украсих се с най-хубавата усмивка, на която съм способен и след кратко колебание, вдигнах ръката си с палеца нагоре. За момент усетих някаква бариера, която не ми позволяваше да го направя.

Нещо като лек страх и неудобство, но след като се задържах в тази позиция, докато ме подмина първата кола и всичко се стопи. Остана единствено удовлетворението, че съм стартирал нещо, което ми се искаше да направя отдавна.

Всъщно много често дори само първата стъпка в едно такова начинание, което има за цел да ни извади от зоната ни на комфорт, е от изключително голямо значение. Защото сме успели да преодолеем една от многото програми наложени в умовете ни.

Колите минаваха покрай мен и беше доста интересно да наблюдавам лицата на хората в тях. Някой любопитно ме поглеждаха и подминаваха, други обръщаха глави на другата страна, трети се намръщваха и ме поглеждаха неодобрително, а имаше и четвърти, които ми показваха със знаци, че ще завиват на близкия разклон. Последните получаваха още по-голяма усмивка и разбиращо кимане от моя страна.

След около 50 минути и може би стотина, двеста подминали ме коли, реших, че или не съм на правилното място, или стопът в България не върви.

За последно бях стопирал в топлата Флорида, където щом си вдигнах ръката и вече имаше спряла кола до мен, която да ме качи :) Накрай родния Сливен нещата стояха по малко по-различен начин.

Започнах сериозно да се замислям дали не е по-добре да се върна обратно и да се кача на моята бърза и вярна “зелена стрела”, която никога не ме е подвеждала. Още повече знаейки, че имам определена за вечерта среща в Морската градина.

След още няколко минути вдигнах раницата, пресякох пътя и се инсталирах на автобусната спирка за града. След няма и 5 минути, покрай мен мина голям, сив джип, подмина ме, но спря и се върна обратно. Видях усмихнатото лице на добър мой приятел, който ми каза да скачам вътре. Не чаках втора покана. Знакът беше достатъчно красноречив :)

Прибрах се вкъщи и аранжирах на ново багажа си, като реших, че щом ще пътувам с кола, мога да взема и повечко багаж. Блендерът беше едно от първите неща, които сложих вътре ;)

И тук определено мога да кажа, че ако сте новоизлюпени суровоядци като мен, по-добре си създайте колкото се може повече удобства, които да ви помагат да си приготвяте лесни, бързи и вкусни сурови храни. Особено в началото.

Както вече сте разбрали, сложих в раницата и компютъра си, защото бях убеден, че вдъхновението няма да ме чака и най-вероятно ще бъде с мен почти през цялото време. Така се и оказа, поне за сега :)

Бройката на бурканите и торбичките с различни видове храна също нарастна и след малко вече бях готов за път.

Натоварих всичко, пуснах си любимата музика и потеглих.

Почувствах се повече от чудесно, което беше поредния ясен знак, че съм взел правилното решение. И още повече, че вече имах възможността да спирам, където пожелая и да виждам и осъзнавам всяко едно от местата, за колкото дълго време поискам. Много освобождаващо и енергизиращо усещане :)

След няколко часа краката ми бяха потопени в приятно хладната, морска вода, а аз вдишвах от свежия въздух с пълни гърди и благодарност.

Запознах се със спасителите на плажа, които се оказаха много приятни хора и дори ме поканиха да седна до тях и да ми наглеждат багажа, докато съм във водата. Покана, която приех с охота, след което сложих плувните очила и влязох да поплувам.

Излязох след може би 500 м приятен и спокоен бруст, след което хапнах малко бадеми и стафиди и изтегнах приятно умореното си тяло на топлия пясък.

Усещането за блаженство и хармония беше толкова силно, че съвсем естествено се потопих в една приятна визуализация с медитативен оттенък, която ме отнесе в един друг свят…

И това беше само началото на един прекрасен ден… :)

You may also like...