Доц. д-р Иванка Кирова: Съществува пряка връзка между Кармата, болестта и здравето


Антэ-Дорих-–-Карма.
Етерното тяло е главният лечител на човека. В него са оздравителните сили. Обаче астралното тяло /душата/ оказва влияние върху етерното /жизненото/ тяло, което е зависимо по отношение на структурата на органите на астралните сили. Следователно жизненото тяло зависи от душата и се изявява чрез начина на живот на човека, дали той върши добро или зло, дали живее в мисли според истината, или е привърженик на фалша и лъжата. Точно от това произлиза болестотворното влияние на душата и тя действа отслабващо върху жизнените оздравителни сили.„Науката за Духа е в състояние да покаже, че голяма част от всички болести се дължат на грешките и заблужденията в астралното тяло, които се предават на етерното тяло и оттам по заобиколен път разрушават хармонията на физическото тяло” – пише д-р Рудолф Щайнер.

По-нататък той пояснява, че при научен подход, основан само на физично-сетивни факти, много често не може да се открие истинската причина за болестните процеси. При свръхсетивно наблюдение се установява, че увреда в астралното тяло често води след себе си болестно отклонение не в този живот, когато е получено увреждането, а в следващ живот.
Когато човек се преражда за нов живот екстрактът от предишното му етерно тяло влиза в състава на новоизграденото етерно тяло. Затова при всяко ново раждане човек носи в етерното си тяло всички последици от миналия си живот.

Етерното тяло освен оздравително е и „строително” тяло. И то дава структурата на новото физическо тяло като отпечатва върху него добрите или лоши последици от предишния живот.
Според духовната наука по формата на тялото на човек в сегашния му живот можем да съдим за делата и постъпките в миналия му живот. Последиците от предишния живот преминават не само в етерното и астралното, но достигат чак до физическото му тяло. Това обяснява също как постъпките от минал живот определят здравословното състояние на личността в настоящия живот.

Ако един човек е бил егоист, егоцентричен в минал живот, в следващия живот се ражда със слаб организъм, крехък и неустойчив на болести, с понижен имунитет.

Личност с празен и безсмислен живот, без обвързване с обич, в следващото прераждане ще има склонност към насилие и лъжа. В още по-следващия живот този човек се ражда с увредени структури на вътрешните си органи и предразположение към заболяване.

Духът /Азът/ е който определя индивидуалния живот на човека и избора между добро и зло. Но в астралното тяло /с моралните или неморални постъпки на личността/ се създават причините за кармични болести, тъй като по този начин се отнемат сили за здравословното самолечебно действие на жизненото /етерното/ тяло.

Кои болести са кармични?

Една болест може да е кармична, а друга не е кармична, тогава тя е подготовка за следващ живот. Но независимо дали болестта е кармична или не трябва да положим всички усилия да я лекуваме. Не трябва да се придържаме към мисълта „нелечима болест”. Винаги трябва да се търсят средства за лечение на всяка болест.

Собствените висши тела в духовния свят активно участват в създаването на своя човешки ембрион, според силите, които носят от предишен живот. Новото тяло може да бъде силно или слабо, според донесените от него мощни или немощни сили, които ще се внедрят в устройството на етерното и физическото му тяло.

Например при един живот с голяма отдаденост на чувствени наслади, нагони и сетивни удоволствия – при следващото прераждане тази личност ще има склонност да боледува от пневмония. Но борбата на организма срещу пневмонията увеличава неговите сили и имунитет. Така кармичната болест носи не само вреда, но и голяма полза, защото подбужда, увеличава вътрешните лечебни сили. Този човек има напредък в развитието си, той се е възползвал от болестта.

Болестта, страданието може да е предизвикателство за организма, за да стане по-силен в борбата си с нея и по този начин тя се превръща в благодат за него. Така има кармични болести, които водят до увеличаване на защитните жизнени оздравителни сили. Други кармични болести като рак, СПИН, водят най-често до смърт. Много от епидемичните болести в миналото като: чума, холера, проказа, малария, туберкулоза, са кармични – според Кармата на големи групи хора. Те са социални кармични болести.Но и при тези заболявания личности със силен Дух, които всеотдайно лекуват и помагат на заболелите, и не се страхуват от заразяване, най-често не се разболяват.

Антропософската медицина, която прилага цялостно лечение /на всички тела/, има успехи при лечение на: наркомании, стресови болести, анорексия, депресия, аутизъм, невроза и др. Освен антропософски лекарства с хомеопатичен характер се прилага също лечение чрез изкуство, лечение чрез идеали, евритмия /лечебно танцово изкуство/, групова психотерапиая и др. Така лечението обхваща всички тела, не само физическото.

Възможно ли е лечение на кармична болест с идеали?

Хроничните болести често не се лекуват до пълно оздравяване, нито водят до смърт. С лечебно изкуство може да се достигне до известно непълно преодоляване на болестта. Има кармично уравновесяване на нивото на етерното и физическо тяло, но продължава дисхармонията между душата и жизненото тяло. И човек е, така да се каже, полуболен и полуздрав. Има известен безпорядък в силите на етерното тяло и оттам във физическото тяло. Човекът се чувства постоянно под влиянието на хроничната болест. Осъзнава болките, неразположението, изпитва досада и неудовлетвореност от съзнанието за болестта си, която не може да забрави. Но ако болният знае, че може сам да си помогне, ще превърне заболяването си в нещо положително, стига да поиска. Ако съзнателно, с воля – израз на Духа – реши да не обръща внимание на хроничното си заболяване, да не се страхува от него, да го забрави и едновременно насочи усилията, мислите и действията си към възвишена духовна цел, идеал към който да се стреми, тогава той ще подпомогне оздравителните процеси.

От този момент вътрешното душевно напрежение, и неудовлетвореност изчезват. Човек забравя за хроничните болки и неразположение, и работи за своя идеал. Тогава освободените душевни сили /преди това заети с неудовлетвореност/ преодоляват болестния процес.
И така това може да се нарече лекуване с идеали, с духовни каузи, с нова нагласа към живота. Личността се чувства самостоятелен човек, независим от болестта, с нова смелост да живее, защото болестта си отива.

Следователно човек не е обречен от кармичните болести и не е безпомощен пред тях. Той може да си помогне в настоящия живот чрез един съзнателен духовен лечебен процес, зависещ от неговия силен Дух, постигнат посредством неговата воля. Това е напълно възможно чрез самовъзпитание. Хора с кармични болести, особено хронични, които са се развили духовно, са мъдри, тъй като Азът се учи от болестта на тялото. Пример за такава личност е поетът Михаил Кендеров, който борейки се с тежката си хронична болест постигна мъдростта на възвишен Дух, много добре изразена в стихотворението по-долу.

Какви кармични болести има в нашата съвременност?

Всяка епоха поставя пред хората нови възможности и задачи. Много важно е да се разбере в наше време, че съзнателната /духовната/ душа е развита, Азът е силен и има индивидуална свободна изява на човека.

Но, прекалената азовост, себичност на съвременния човек, доведе до отдалечаване на хората един от друг, до липса или намалено общуване. Тези обстоятелства допринасят за кармичните болести в наше време: невроза, СПИН, наркомании, аутизъм, анорексия, автоимунни болести и др. Всички тези болести са проблеми на Аза, атака срещу Аза. При аутизъм – Азът е „отнесен”, не е дошъл на Земята; при анорексия „бяга” от Земята, от живота; автоимунните заболявания се характеризират със слаб Аз, който не може да изгради защитни сили срещу болестта. При наркомании – човек иска да се обезличи, да няма Аз, да избяга от живота; СПИН – най-често е последствие на наркоманиите; невроза – Азът не може да осмисли и да се справи със стреса, с тежките изисквания и събития в живота, със страха…

Проблемите на кармичните заболявания трябва да се решават не само с медикаментозно лечение и психотерапия. Проблемите са много по-големи и лечебните въздействия трябва да се насочат към духовно лечение, към Аза на човека.

Вече е прието едно по-благоприятно оздравително повлияване чрез създаване на общности от болни хора с лечебна цел, лечебни общности.Например: комуните са една форма на лечение на наркоманиите; Обществата на анонимни алкохолици – за терапия на алкохолизъм; груповата психотерапия – за лечение на неврозите; създаване на приятелски групи за грижи на болните от СПИН. Това са първите кълнове за създаване на общности от хора, които взаимно си помагат, със симпатия, разбиране и взаимно състрадание.

Всичко това е начало на едно ново разбиране на духовното лечение на Азовите заболявания. В наше време за първи път човечеството има силно съзнание на Аза. Хората са много силни индивидуалности, могат да поемат отговорности.

Силният Дух, ако няма егоцентрична насоченост, има потенциал да прави нещо не само за себе си, а и за другите, за обкръжението, за общността, за народа си и накрая – за цялото човечество. Това е новото лечение за нашето време, ако човек използва силите на своя Аз за доброто на другите. То се изразява в Христовия импулс, който е във всяко сърце, всеки Аз, и действа независимо дали го осъзнаваме или не. Това е импулсът на Христовата любов, който се разпространява в света.

Потъвам в безмълвие…
Не в забрава и безнадеждност.
Сянката ми в светлината изчезва…
И се разтварям в света…
Вечността ме обгръща…
Като си тръгвам от тук,
отвъд се завръщам…
Ясно и просто е – колкото пропасти,
толкова мостове.
Тялото все по-тежи…
Все по-олеква душата…
А Духът ми свободно кръжи
в двата свята…
Михаил Кендеров

Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

Източник: Антропософска медицина – med.anthrobg.net

Източник: Портал12

You may also like...