Що е то самодисциплина


279-self-discipline1

Неделя сутрин е и часовникът на компютърния екран показва 5:40. Днес е почивният ми ден. Връзва ли се първото изречение с второто? Повечето хора няма да кажат “да”, тъй като най-често неделите се свързват с излежаване в леглото и приятно мързелуване, както го наричам аз :)

Само че самодисциплината не се влияе от съботите и неделите, не брои дните и изобщо не я интересува колко е часът.

Самодисциплината си е самодисциплина. Или я внедрявате в живота си по възможно най-добрия начин, или не го правите.

Това разбира се не става за ден или два, но е постижимо. Просто е нужно да се придържате към няколко всекидневни процедури и да си създадете нови навици. Всичко опира до НОВИТЕ неща в живота ни, от които толкова се страхуваме понякога, тъй като могат да ни извадят от зоната ни на комфорт.

Познайте какво? Ако продължаваме да си стоим в тази зона, няма как да научим нещо ново и няма как да създадем тези нови, полезни навици.

Защо ставам в 5:00 сутринта? Защото обикновено имам проект, върху който искам да работя и за да правя това ми е трябва допълнително време.

Всички ние живеем по правилата на така нареченото “време”, нали така? Имаме по точно 24 часа всеки един ден. Нито повече, нито по-малко. И ако искаме да постигнем някаква цел, която да не е свързана с ежедневната ни работа, определено се нуждаем от някакво допълнително време. Просто не се получава по друг начин, освен ако няма някой, който да свърши работата вместо вас ;) Моят случай определено не е такъв. За това през по-голямата част от дните си ставам не по-късно от 5:00.

И не казвам, че е нужно и вие да правите същото. Въпрос на личен избор е. Аз просто реших преди доста време, че желая да се развивам съзнателно и то да правя това ежедневно. А себеразвитието някак си не се получава без самодисциплина. Поне аз не зная как може това да се случи.

Преди няколко години, когато съзнателно взех решението да започна да възприемам и уча нови неща и да ги внедрявам в живота си, разбрах че ще се нуждая от малко допълнително време, за да го правя. Тогава и реших, че ще започна да ставам рано, за да мога да отделям поне един час, четейки хубава книга с насоки как най-добре да правя това или слушайки аудио програми, което е също много полезно.

Лично аз предпочитам четенето, тъй като умът ми по-лесно обработва и запаметява информацията. Всичко зависи от това как се чувствате вие самите. Четене или слушане? Докато прекарвате време, правейки едно от двете, то информацията ще бъде приемана от умовете ви и в един момент ще можете да я използвате.

Ставането рано сутрин се оказа, че е един от най-важните 10 навика на високо ефективните хора.

В моя случай разполагам с 2 допълнителни часа за работа над себе си, вместо да се излежавам в леглото. И познайте какво? Направих си експеримент и си наложих да стоя до малко по-късно в топлото легло за няколко дни подред.  Изобщо не се чувствах добре, особено знаейки че имам тонове работа, свързани с проектите ми, която мога да свърша. Вместо да се чувствам раздразнен от това, че съм станал рано, аз се чувствах дискомфортно от фактът, че съм се излежавал до късно. Това, разбира се, е в следствие на един добре вграден навик или програма в моя ум.

Станало е така, че съм заменил старата програма с нова, по-високо ефективна. И тя работи перфектно.

С други думи, ние всички програмираме своите умове да реагират по различен начин и да изпитват различни чувства, в зависимост какви действия предприемаме. Обръщали ли сте внимание на това постоянно “оплакване”, което тече през ума ви рано сутрин: “Ама защо трябва да ставам толкова рано? ; Толкова е топло и приятно под юрганчето; Още само 15 минути и ставам” и т.н. Забелязали ли сте, че умът ви “говори”. Но умът ни е единствено един прекрасен инструмент, който ни е даден, за да го използваме по възможно най-правилния начин.

Заедно с нашето тяло, умът е един от тези инструменти, които са дадени на нас като чисти съзнания. Ние всички идваме на тази планета, за да придобием определен опит и се нуждаем от превозно средство, за да се придвижваме от едно преживяване към друго. Нашето тяло е това превозно средство, а умът ни е бордовият компютър, който го управлява.

Но си спомнете, че умът е само един компютър. Зад него стои живият оператор и това сте ВИЕ. Наблюдателят зад мислите. Този, който решава коя от милионите възможности да въведе в реалността си. Този, който решава какво да прави и как да реагира на всяко едно от преживяванията си.

Случило се е така, че докато сме управлявали своето превозно средство, за което споменахме по-горе, компютърът в даден момент е заел шофьорското място и е хванал волана. Как мислите, дали е безопасно да оставим някой друг да управлява, особено ако няма шофьорска книжка? Книжка, която да доказва, че шофьорът може да се справя със самия живот?Rico-driving-with-his-Crazy-Face-XD-penguins-of-madagascar-20923137-639-359

Ние всички много добре знаем как да правим това, когато се родим. След няколко години, обаче, когато “обществената” обстановка започне да “промива” съзнанието ни, което означава да ни налага определени програми, които не ни служат, ние просто губим усещане кой трябва да бъде на шофьорското място. И позволяваме на умовете ни да шофират. Обикновено една не много добра идея.

Така че, докато не осъзнаем напълно, че ние, съзнанията, душите или наблюдателите зад мислите (наречето го както пожелаете) сме тези, които въвеждат управляващите програми, ние нямаме контрол върху собствените си желания, чувства и преживявания. И тъй като всичко се заражда на едно ниво, което нашите умове дори и не могат да си представят, е нужно за момент да минем отвъд тях, за да “почувстваме” или “видим” тази друга реалност, в която се създават нашите най-дълбоки , съзнателни намерения. Това може да се случи единствено чрез медитация. Или чрез инцидент като този, през който преминах аз, но последното не го препоръчвам :)

Това може да стане чрез някой от хилядите техники, които съществуват. Най-простите, които използвам и до ден днешен съм описал ясно в “Другата реалност“.

Но нека като начало да видим как можем да се научим да ставаме рано. Ако разбира се желаете това :)

cock

Аз лично следвам няколко лесни стъпки:

1. Първо настройвам алармата на телефона си преди да си легна. Нещо много разумно, особено ако сега започвате ;)

2. Когато алармата се включи, отварям очи колкото се може по-широко, вдишвам дълбоко и моментално ставам и сядам на леглото. Недейте да лежите, ако наистина искате да станете. Със сигурност ще заспите и ще се събудите след 2 часа. Правил съм го стотици пъти и зная. Изисква се определено време, за да може умът ни да приеме новата програма, но когато веднъж го направи, няма връщане назад, освен ако вие не решите нещо друго.
3. Ставам и правя няколко разтягащи мускулите и вътрешните тъкани упражнения, за да раздвижа кръвта си и тя да започне да циркулира по-добре.

4. След това отивам до банята и си измивам лицето с приятно хладна вода. Това обикновено ме освежава още повече и вече съм готов да стартирам със сутрешната си практика, която съдържа различни по вид медитации, визуализации и упражнения (в подробности описани в първата ми книга)

5. Имайте в предвид и това, че не сме машини и е нормално понякога да оставим тялото ни да почине малко повече и да полежим до 5:30- 6:00 часа (примерно). Важното е да правим промените постепенно и да виждаме и усещаме положителния резултат от тях.

6. Всичко горепосочено е много по-лесно за изпълнение, докато сте все още в работен цикъл и трябва така или иначе да ставате сутрин. След това става по-трудно ;)

И така, покрихме някой от първите стъпки. Веднъж, когато започнем да ги следваме, ще можем постепенно да добавяме нови. Това ще разшири перспективата ни и след това ще искаме още. Направо си е пристрастяващо, да знаете :)

А накраят въпросът не е “Дисциплинирани ли сте?”, а “Искате ли ДА БЪДЕТЕ дисциплинирани?” ;)

You may also like...