Да се завърнеш у дома


2518976959_b76d94e1e9_z
Пътуването към България беше дълго, но за сметка на това изпълнено с много и различни интересни случки.

На няколко пъти по време на презокеанския полет, стюардесите приготвяха тайно куфарчетата със средства за първа помощ. Доколкото това можеше да се направи тайно, тъй като в един Боинг 747 няма кой знае колко потайни места.

Необичайна турболенция разтрисаше самолета и виждах разтревожените им лица. Личеше си, че се случва нещо, което беше извън тяхната опитност.

“Няма да ми позволят да се прибера така лесно в родната България”- помислих си.

Бяха минали малко повече от 4 и половина години, откакто за последен път я бях видял. Прекрасната България. Уникална и неповторима…

Кацнахме успешно в Германия. Полетът за София закъсня с два часа. Не се бях хранил от доста време, но въпреки това имах много, много енергия в тялото си. Някакъв огън бушуваше вътре в мен и ме зареждаше с допълнително гориво, за да продължавам напред.

Малко по-късно видях нощната столица. Красивите й светлини блещукаха в тъмната нощ. Въздишка на облекчение.

Sofia_at_night

Валеше ситен и студен дъжд, последното изпитание за пилота и тежката машина, която като по чудо се носеше във въздуха, използвайки законите на аеродинамиката.

Колелата докоснаха нежно пистата и след няколко минути бяхме на терминала. Вдигнах тежката си раница и се насочих към изхода.

На гишето за проверка на паспортите, дори и не погледнаха документите ми. Получих една усмивка и пожелания за приятна вечер. “До тук добре”-казах си.

Още по-лесно беше и с двата огромни куфара, които влачех до себе си. Митничарите бяха заети да проверяват други чанти. Никой не ми обърна внимание. Още по-добре.

След малко видях познатите лица на хора, които не бях виждал от години. Усмивки, трепет, силни прегръдки и много, много любов. Това са първите ми впечатления и усещания. Такива са се запечатали в съзнанието ми.

На другия ден дойде и отрезвяващата действителност на приятно студената София. Големите панелени блокове на Дружба 2 ме заобикаляха тържествено, показвайки важно поостарелите си фасади. “Доста по-различно е от Лас Вегас”-усмихнах се мислено :)

The_lake_at_Druzhba,_Sofia

Все още не помнех много неща. Паметта ми се възвръщаше постепенно, но сигурно. Знаех, че ме очакват много трудности. Физическо възстановяване и едно ново начало.

Всяко едно ново начало е толкова вълнуващо, когато осъзнаеш, че ти носи възможност за придобиване на нови опитности. Тогава още не го знаех. Разбрах го по-късно. И сега се радвам, че стана така.

Часовете по магистралата към родния Сливен минаха по-бавно, отколкото ми се искаше. Все още се хващам понякога, че се напрягам леко, когато някой друг шофира, а не аз. В това отношение, като че ли имам на себе си най-голямо доверие :)

Познатите комини и пушека излизащ от тях. Завоите към блока, в който бях прекарал толкова години. Спомените нахлуваха все по-мощно и личността, която някога бях, се сглобяваше все по-добре.

Стълбите нагоре към топлия апартамент. Усмихнатите лица на съседите. Черно-бял некролог на една от вратите. Пожелание към една душа да намери пътя си напред.

Детската ми стая и сълзи на радост, че съм все още тук, на тази прекрасна земя.

България- мистична и тайнствена. Изпълнена със загадки.

Сините камъни ме зовяха към себе си, така както майка зове в нощта изгубеното си дете.

“Идвам”-изпратих мисълта си към близката планина. “Идвам”…

???????? ?????????

 

Ако имате желание, то може да споделите вашите спомени и трепети при прибирането си в родната страна. Благодаря ви!

You may also like...