Да протегнеш ръка


help
Преди време, отивайки да изхвърля една торба с плодови и зеленчукови отпадъци, ми се случи нещо интересно.

Първо чух добре познатото, сливенско възклицание- “Въъъъъй!”, след което и видях дребната женица, от която беше излязло то.

Носеше два големи чувала с боклук и се беше запътила към същото място, към което се бях насочил и аз.

Казаните за боклук.

Така и не разбрах защо беше това продължително “Въъъъъй!”, но независимо от това й се усмихнах и протегнах свободната си ръка, за да взема и нейните торби.

“Така и така съм се запътил натам, ще изхвърля и вашите торби”, казах й.

Тя ме погледна изумено, след което на лицето й изгря ослепителна и лъчезарна усмивка.

“Ами добре, благодаря ви”, простичко ми отвърна тя и обръщайки се, за да се върне на работното си място, продължи да се усмихва блажено…

Какво е нужно, за да направим някого щастлив?

Да подарим скъпо бижу, автомобил или сто и една рози?

Или просто да протегнем свободната си ръка на някой непознат и да вземем торбите му с боклук?

Повод за размисъл…

You may also like...