Да прегърнеш непознат


1741443541_3ec5c88b94_o

Прегръдката е нещо свещено и много лично. Повечето хора с притеснение я отбягват, особено, когато идва от непознат за тях човек. Признавам, че най-вероятно е неестествено някой да те види за първи път, да ти се усмихне и да те прегърне топло и с много любов. Или пък не? Как мислите?

Аз обичам да прегръщам всеки един човек, когото срещам в живота си, независимо дали е мъж или жена, независимо с какъв цвят на кожата е и какъв език говори. Тъй като осъзнавам във всеки един момент, че дълбоко зад създадените от самите нас самоличности, всички сме много, много еднакви. Всички искаме да споделяме любовта си едни с други…

Но така или иначе не настоявам на всяка цена прегръдката да се случи. Ако човекът срещу мен има желание да влезе в подобен тип контакт, то веднага се усеща. И обратното също важи с пълна сила. Въпреки, че познавам хора, които с неудобство и колебание те прегръщат, тъй като очевидно това е нещо ново за тях, а след това не могат да спрат да го правят :) Нормално е. Да обменяш спонтанно и естествено любовта си с хората около теб, без да очакваш нещо в замяна, е благодатно и изпълващо те с неизмеримо щастие действие. И всеки може да го направи, когато пожелае. Няма правилно време и място за това. И най-хубавото е, че няма как да се изчерпите откъм прегръдки, които да дадете. Всичко е въпрос на желание.

1378567_10151891644041684_1147368290_n

Преди време бях на един чудесен семинар организиран от Стив Павлина и приятели в Букурещ. Бях сигурен, че почти всички ще бъдат облечени полу или направо официално. Все пак, Стив е един от най-известните лектори и блогъри в света на личностното израстване и развитие. Не бях далеч от истината и точно поради тази причина си обух най-широките и удобни панталони, които ми се намираха и си сложих тениската с надпис “Free Hugs Here” ( Безплатни прегръдки- Тук) В началото голяма част от участниците ме гледаха странно, но някъде в средата на деня започнаха да свикват и дори идваха за по прегръдка :) Малко по-късно имахме и общ урок по прегръщане :) Получи се прекрасно, а в края на деня имах и възможността да изляза пред аудиторията и да споделя част от моето пътуване през приключението наречено “Живот”. След като приключих ме поканиха да изнеса и някой от семинарите си там, което мисля и да направя следващата година :)

Но защо ви разказвам всичко това? Защото зад откритостта на една усмивка и топлината на една прегръдка се крие енергия, която прави чудеса. Тази енергия привлича към вас хора, обстоятелства и събития, които да променят живота ви в желаната посока. Тази енергия наричаме “Любов”, тъй като просто не сме намерили по-добър начин да я опишем. И това също е нормално, тъй като любовта не може да бъде описана с думи. Любовта може да бъде преживяна. Тя може да стане постоянна част от нас и да превърне живота ни в един безкраен низ от синхроничности, които да ни помогнат да сбъднем най-съкровените си желания и мечти.

Единственото, което е нужно (и най-трудното), е да преодолеем тази изкуствена преграда, която сме поставили по между си. Тази студена стена, която ни отделя едни от други. Някои я наричат его, но наименованието не е от кой знае какво значение в случая. Важното е, че можем да минем от другата страна на тази преграда, можем да я прескочим, можем да я заобиколим. А най-добре би било да я премахнем изобщо. Напълно възможно е.

Един от начините е да дарим прегръдка, изпълнена с любов…

P1070799

You may also like...

1 Response