Да минеш на “сурово”- част 2


Cohabitaire-RawFood-05
Както обещах, продължавам да ви държа информирани относно настоящия суровояден експеримент, който провеждам.

Още същия ден, след като написах предния пост и направих поредната тренировка в планината, тялото ми започна да ми дава сигурна обратна връзка, за това, че има нужда от малко по-големи интервали почивка.

Някой от старите ми травми в глезените и коленете също се обадиха (вече ви споменах за врата и рамото), което за мен беше сигурен знак, че е нужно да разредя леко тренировките.

Още на следващия ден пропуснах упражненията след колоезденето и определено почувствах подобрение. Фактът, че на другата сутрин се събудих в 4:56 сутринта (4 минути преди да звънне алармата ми), при положение, че бях легнал в 12:45 ми доказа, че изборът ми е бил правилен. Още повече, че енергията в тялото ми се усещаше на близки до тези от първите 5-6 дни нива.

Изводът за мен самия от горните думи, е че физическото ми тяло се нуждае от малко повече линейно време, за да се настрои към рязката промяна, която му налагам. Мускулите, сухожилията, ставите и тъканите ми изобщо, очевидно си искат “своето” и аз имам намерение да им го дам :) И разбира се, след като взех това решение, усетих още по-голям прилив на енергия като потвърждение, че съм на прав път :)

В момента съм решил да карам колело през ден, а тренировката за останалата част от тялото ми правя два дни подред, след което почивам един ден. Имайки се предвид, че работим със седемдневна седмица, това не се получва равномерно, тъй като се събира един период от 3 дни интензивни упражнения подред, но ще видя как се чувствам и ако усетя, ще си дам един цял ден почивка, в който най-вероятно ще отида да поплувам някъде ;)

Вчера се събудих малко по-уморен и си помислих, че е дошъл моментът за гореспоменатата почивка. Три часа по-късно, тази мисъл вече не ме караше да се чувствам особено добре, още повече, че умората не беше все още изчезнала напълно. Бързо грабнах колелото и излязох за един бърз 30 минутен крос.

Още преди да приключа, се чувствах зареден с енергия, кръвта в тялото ми се беше раздвижила добре и познатото чувство на лека еуфория и жизненост се разливаше по тялото ми.

И тук точно прозрях следното. Когато умовете ни свикнат с определено състояние, което като цяло е свързано с усещанията за енергичност, сила и жизненост, то се превръща в един вид наркотик за нас, и когато не успеем да си го набавим, умът ни може да навлезе в състояние подобно на депресия.

За това и тук е важно да се придържаме към формулата за максимален баланс ( повече за баланса можете да прочетете в “Съществува ли перфектен баланс“) С други думи сутрешната тренировка би могла да се превърне в нещо подобно на кафето. Е, аз лично тук избирам първото :)

Днес се събудих както обикновено в 4:45, поизлежавах се до 5:00 и станах от леглото, за да си направя сутрешната медитация и упражнения, преди да изляза да карам. Въпреки всичко реших да завърша двуседмичния период с още една комбинирана тренировка :)

Тръгнах нагоре по обичайния маршрут, но определено усещах вече понатрупалата се умора от 14 дневните постоянни тренировки. Прецених, че ще направя отново една 30 минутна отсечка, след което ще се прибера за останалата част от упражненията. Така и направих. Раздадох се в 3 серии, за да не претоваря съвсем системата и след хладния душ, си направих една “зелена енергия“, но този път вкарах и тежката артилерия, добавяйки 1 лъжица със спирулина, а връзките магданоз увеличих от една на две :) Точно доизпивам последните глътки, докато пиша :)

Също така започнах да наблюдавам и засичам средните стойности на пулса си и забелязах, че леко са се покачили. В момента, докато пиша тези редове, пулсът ми е 55 удара в минута, докато по същото време на деня обикновено е около 45 удара, а когато съм си направил прочистване от един ден само на вода, сутрешният ми пулс пада под 40 удара в минута. За сравнение, вчера вечерта, преди лягане беше 38. Разбира се, за това предимно са “виновни” всекидневните медитативни практики, които правя.

Отдавам това на интензивните тренировки и по-големите количества храна и най-вече фибри, които приемам с плодовете и зеленчуците, с които предимно се храня, и това, че стомашно-чревния ми тракт се нуждае от допълнително количество енергия, за да ги преработи, което засилва като цяло метаболизма ми. Тук мерките, които ще взема, са свързани с приемането на повече прясно изстискани сокове, без фибрите. И един ден почивка, утре :)

Отделно от физическата част, забравих да спомена в предния пост, за още няколко  промени.

Синхроничностите в ежедневието ми започнаха да стават толкова чести, че общо взето вече ги приемам за нещо съвсем нормално :) Хората, за които помисля, или виждам или чувам почти веднага и то по един много интересен начин. Преди два дни спонтанно излязох да се поразходя и в продължение на няма и 15 минути срещнах 4 души от един и същи кръг на познанство, за които си бях мислил, но в разстояние от една, две минути между всяка среща. Т.е. нямаше някаква предварителна уговорка между тях самите.

Телепатичната връзка с хората, с които общувам най-често, също се засили и вече с много от тях припокриваме голяма част от мислите си. Докато вечеряхме с една моя добра приятелка в петък вечерта, имаше моменти, в които тя ме питаше “Това аз ли го казах или ти?” :) Беше доста интересно :)

Усещането за единство с хората и света около мен също се засили и то без да се налага да навлизам съзнателно в медитативно състояние. По-скоро се усещам в такова през по-голямата част от деня.

Осъзнаването на всичко случващо се както в мен, така и в хората, с които общувам и света като цяло мина на ново ниво. Все по-ясно виждам конкретно създалите се причини за определен вид емоционални блокажи, а заедно с това и как биха могли да бъдат отработени и премахнати. Обикновено е нужна кратка насока към човека, който сам да види основата на зародилия се в собствения му ум проблем, което вече да му даде и реалната възможност да го разреши.

Сетивата ми също се изостриха и надушвам хубав женски парфюм доста отдалеч :) Същото се отнася и за готвената храна, която съседите приготвят, но на нея не обръщам чак такова внимание :) Цигареният дим и изгорелите газове на автомобилите станаха още по-неприятни като миризма.

Като цяло мога да кажа, че за 2-те седмици изминали до момента,  откривам все повече и повече нови и интересни подробности относно суровоядството. И тъй като първият ми 40-дневен суровояден експеримент беше предимно ориентиран към прочистващия му ефект, сега вече наблюдавам отделните аспекти в повече детайли.

Съвсем скоро ще опиша в подробности както положителните, така и негативните страни, които лично според мен съществуват при подобен тип диета.

А междувременно продължавам с експеримента и неговото развитие във времето :)

You may also like...