Да минеш на “сурово”- ден 51-ви


сурово
Днес стават точно 51 дни, откакто минах на сурова храна.

Е, с малки изключения в името на експеримента (и задоволяването на вкусовите рецептори), за които можете да прочетете малко по-нататък в този пост.

Като цяло се чувствам чудесно, имайки се предвид, че последните 14 дни направих една много интензивна обиколка на България и някой от нейните чудни дестинации.

Тя беше съчетана с най-различни по вид преживявания: спане на открито, дълги планински преходи, минерални бани, безсънни нощи, невероятни срещи с уникални хора и какво ли още не.

Физическите упражнения, за които писах в предните постове правех почти всеки ден, в зависимост къде точно се намирах.

Изненадах се приятно и от това, че с моя приятел Сашо стигнахме до х. Рай за по-малко от два часа и то без да се напрягаме кой знае колко. Това може би се дължи на факта, че се качихме за първи път и не знаехме какво да очакваме, което ни даде възможност да се раздадем нагоре :)

В крайна сметка, на 45-ия ден се озовах в добре запазения Етър и след кратка консултация с вътрешния си аз, реших, че мога да опитам местния боб в гърне и един малък качамак за десерт.

И двете бяха невероятно вкусни и задоволяващи изцяло и напълно вкусовите ми рецептори.

Но в последствие се получи следното: силни киселини, пробождащи ме малки ножчета в областта на червата, неприятна тежест, газове, загуба на физическа и ментална енергия…

На 46-ия ден затвърдих резултатите, но този път с леща и патладжан с лимец и ориз. Този път киселините почти не се усещаха, тежестта си беше на лице, а енергийните нива отново бяха доста по-надолу от обикновеното.

До тук с тежката храна и различните варива.

Три дни по-късно стомахът ми се изчисти и влезе отново в “суров” режим.

В скоро време имам намерението да съчетая суровоядството със зеленчуци приготвени на пара, за да видя какъв ще бъде ефектът, но все още не съм стигнал до там. При самата мисъл за това, ме заболява леко стомахът, което веднага ми дава и доста ясна представа какво ще се случи в действителност.

Ще споделя и тази опитност, когато му дойде времето :)

Докато пътувах и посещавах различните традиционни, български механи и ресторанти, доста често си мислех по въпроса, за това кой е най-добрия вариант за хранене.

И за пореден път стигнах до извода, че това е много индивидуално за всеки един от нас.

Ако сте на почивка и не искате да се лишавате от вкусните гозби, то си хапвайте, но в умерени количества.

Ако имате нужда от повече ментална и физическа енергия, за да приключите някой належащ и важен проект, то суровата храна е идеалния вариант за това.

Вярвам, че ще усетите разликата както на физическо, така и на умствено ниво само след 4-5 дни.

След това вече зависи единствено от вас самите дали ще продължите или ще се завърнете към “нормалния” си начин на хранене.

Хубаво е да знаете, че колкото повече време минава и се храните само и единствено със сурова храна, толкова по-трудно ще ви бъде след това да се върнете отново към готвената. Поне при мен е така.

Просто усещането за лекота и жизненост е толкова силно, че след като хапнете нещо готвено и загубите това усещане за няколко часа, ще разберете за какво говоря.

За това и помислете добре какво точно искате да постигнете и решете каква би била най-добрата комбинация, в зависимост с какво се занимавате и как точно протича ежедневието ви.

В най-добрия случай, препоръчвам на всички да завършват деня си с прясна зеленчукова салата или няколко плода по избор.

Това винаги е бил оптималния за мен вариант, за да прекарате една хубава нощ, в която да се наспите бързо, но за сметка на това добре и да се чувствате бодри и радостни на сутринта (независимо от факта, че най-вероятно сте на работа ;) )

Всъщност, най-доброто, което може да направите, е да не вечеряте изобщо, но това за повечето хора идва малко крайно, въпреки че си заслужава да се опита и усети.

Така или иначе никой освен вие самите не може да вземе решение какво и как точно да опита и изпробва.

Важното е да се случи в даден момент, за да осъзнаете за себе си до какво би могло да доведе един малко по-различен начин на хранене :)

Продължаваме напред!

п.с. Повече информация за суровата ми диета можете да намерите, проследявайки следните линкове:

Да минеш на “сурово”

Да минеш на “сурово”- част 2

Един “суров” ден

“За” и “против” суровата храна

Да минеш на “сурово”- ден 16-ти

Да минеш на “сурово”- ден 21-ви

Да минеш на “сурово”- ден 29-ти

“365 дни веганство”- медицински резултати

 

You may also like...