Да минеш на “сурово”- ден 29-ти


7518780502_aec1476b8b
След 10- дневния рейд по българското черноморие, съм отново в родния Сливен.

Не за дълго, но достатъчно, за да опиша случващото се за последната “сурова” седмица.

Като цяло последните 5 дни минаха доста леко, имайки се предвид, че бях в постоянно движение и нямах кой знае каква възможност да използвам кухненските уреди, като любимия си блендер. Това обаче не ми попречи по никакъв начин. Дори напротив.

Както споменах в един от предните постове свързан с бананите ( “Бананово смути…”), тези жълти, вкусни и силно въглехидратни плодове се върнаха в моя живот с пълна сила. Протеините, от друга страна, продължавам да си набавям с 1-2 лъжици чиа семена, заедно с едно малко бурканче накиснати бадеми на ден и суров слънчоглед. Отделно си хапвам по някоя праскова, пъпеш или домат, в зависимост какво ми се яде. Също така преди два дни започнах с употребата на може би най-мощната храна, която можем да приемаме- покълналото жито.

Не за първи път забелязвам, че редовният прием на покълнало жито, задоволява много добре глада и намаля количествата на приетата храна. Това най-добре се разбира по време на житния режим, за който съм писал подробно в новата си книга “Медицината на новото време“.

Мога откровено да кажа, че физическите тренировки естествено понамаляха в сравнение с това, което правех през първите две седмици ( “Да минеш на “сурово” “). За сметка на това продължих интензивно с плуването, тичането, лицевите опори и коремни упражнения и съм много доволен от постигнатия резултат. Завръщайки се в Сливен, въведох в програмата си и скачането на въже, нещо, което горещо препоръчвам на всички ви.

Моята схема на скачане е следната: скокове с двата крака, като докато въжето минава зад мен, правя още един полускок. Повторенията са между 20, 30 и 40, докато стигна до 300, като ако не направя пълни 10 скока, без да спра, не ги броя. Доста добра сутрешна тренировка, уверявам ви :)

По последни данни на кантара, свалените килограми си остават 2 и поне на пръв поглед по тялото ми няма нищо излишно, което бързо може да се промени ако наблегна повечко на ядките.

Нещо важно, което забелязах за пореден път е, че раните ми заздравяват по-бързо.

На Камен бряг неминуемо се сдобих с няколко такива, които се затвориха моментално и само за няколко дни почти напълно изчезнаха.

Това е второто ми подробно наблюдение върху въпросния ефект на суровоядството, след като първия път минах на сурова храна точно преди операцията на счупения ми среден пръст на дясната ръка, при която се сдобих с още известно количество титаний. Тази моя опитност ще опиша в отделен пост, който да започва с кръгче, в което да стои цифрата 16 и един + Не заради това, за което си мислите ;)

Разбира се, за всичко това си има обяснение, вземайки се под внимание, че с правилното суровоядство си набавяме много повече ензими, които всъщност са градивните частици на всяка една част от нашето физическо тяло.

За засилените синхроничности, които преживявам по време на експеримента, можете да прочетете ето тук.

Общо взето, това са последните детайли, свързани със суровоядния експеримент.

Продължавам напред и нагоре, за да видим какво ще се случи :)

Ако не сте имали възможност да проследите случващото се до момента, то можете да го направите щраквайки на следните линкове:

Да минеш на “сурово”

Да минеш на “сурово”- част 2

Един “суров” ден

“За” и “против” суровата храна

Да минеш на “сурово”- ден 16-ти

Да минеш на “сурово”- ден 21-ви

You may also like...